Ако пиратството е най-лошото, с което се свързва Сомалия в момента, най-хубавото са нейните жени. Трудно е да се обясни защо и как, но сомалийските модели се превърнаха в лицата и телата, които за останалия свят са символ на красотата на Африка. Като говорим за сомалийските красавици, трябва да направим една уговорка – често става въпрос за произход, не за местоживеене. Официалното гражданство на африканските манекенки всъщност е или европейско, или американско. Иначе, ако си бяха останали в Сомалия, просто не би могло и да си представим тяхното присъствие на модния подиум. Съдбата на красавиците в тази страна напоследък е сякаш предопределена – те стават съпруги на пиратите, които в момента са може би най-богатата прослойка от сомалийското общество. Освен това не бива да забравяме, че сомалийците са преди всичко мюсюлмани сунити, което означава, че жените там изобщо не бива и да мислят за разходки по бански костюми пред публика. Въпреки това красотата им не остава скрита и вече четвърто десетилетие те неизменно намират място сред елита на моделите с едни от най-големите звезди на световните подиуми. Достатъчно е само да споменем едно име – Иман. Съпругата на рок легендата Дейвид Бауи, родена през 1955 г. в Могадишу, е открита като модел, докато следва в университета в Найроби, от американски фотограф. Веднага след това тя заминава за САЩ, откъдето следва нейната главоломна кариера. Иман е първата чернокожа манекенка, влязла в клуба на супермоделите и на практика разбива „белия“ монопол върху кориците на италианските и германските издания на „Воуг“ още в края на 70-те. Сомалийката, която признава, че като като тийнейджърка не се е докосвала до гримове и пудри, в момента има своя собствена козметична серия. Иман продължава да бъде бляскава красавица и на 54, което само подсилва мита за красотата на сомалийките.

Уорис Дирие - отвличана и награждавана

Ужасът, който чувстват моряците, попаднали в плен на пиратите, е познат на друга легендарна сомалийска манекенка - Уорис Дирие. Всъщност нейният живот е поредица от срещи и бягства от опасностите, посегателствата срещу нейната личност и достойнство, което всъщност я превръща в символ не само на красотата, а и на страданията на жените в Сомалия и цяла Африка. Уорис е потомка на номадско племе и бяга от семейството си на 13 г., защото не иска да бъде буквално продадена за жена на много по-възрастен мъж. Озовава се в Лондон, откъдето след много перипетии започва кариерата й на фотомодел. През 1997 г., когато е на върха на славата си, тя разказва пред медиите от първо лице потресаващата истина за обрязването на младите момичета и жени в Африка и става основна активистка за изкореняването на тази дивашка традиция. Но с това бедите на Уорис Дирие не приключват. През 2004 г. тя е нападната в дома си от вманиачен почитател, а четири години по-късно е отвлечена от таксиметров шофьор в Брюксел и е държана в плен 3 дни. Заради своята гражданска позиция и хуманитарна дейност Уорис е награждавана с множество престижни отличия, а през 2007-а Никола Саркози я прави кавалер на почетния легион.

Сомалийските от Швеция и Русия

След подобни предшественички новото поколение супермодели от сомалийски произход много по-лесно достигат до славата. Всъщност те се превръщат в мода, както момичетата от бившия СССР или бразилките. Иман сама признава, че когато за пръв път вижда снимки на Уба Хасан, веднага разпознава, че това е нейна сънародничка. Нейната съдба обаче продължава да е същата като на другите сомалийки, стигнали до световния подиум. Семейството на Уба напуска страната си през поредица от държави и бежански лагери и стига до САЩ. Манията по сомалийската красота продължава да расте и в момента. Една от най-известните шведски модели в момента всъщност е сомалийка. Хауа Ахмед печели през 2007 г. титлата „Новият топ модел на Швеция“ след голяма риалити тв надпревара. В друга страна, известна с красотата на своите руси и синеоки жени, също повя „сомалийски“ вятър. Катя Шчекина, лице на „Долче и Габана“ и тяло на „Викторияс сикрет“, дължи своята екзотична красота, образно казано, на руско-сомалийската дружба. Майката на Катя е сомалийка, а баща й – руснак. Дали заради лошата слава на Сомалия по света, или заради нещо друго, Шчекина държи да бъде приемана като рускиня.