Със своя присъда Апелативен съд – Варна призна за виновна жена за длъжностно присвояване в особено големи размери. Става дума за 163 отделни деяния и обща сума в размер на 1 157 000 лв. Тя е осъдена за това, че между 2013 и 2020 г. при продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – счетоводител в дружество, е присвоила средствата, които трябвало да пази и управлява. Определените наказания са 12 години лишаване от свобода и 15 години лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързани с пазене и управление на чуждо имущество. Въззивната инстанция ревизира присъда на Окръжния съд в Разград, с която Елица М. е била санкционирана с 5 години затвор и 8 години лишаване от професионални права, като е била оправдана да извършила обсебването в качеството на длъжностно лице. Изцяло е уважен гражданският иск от ощетеното дружество – бившата служителка трябва да изплати присвоената сума като обезщетение за причинените имуществени вреди. 49-годишната жена е обжалвала първоинстанционната присъда в осъдителната, а прокуратурата е протестирала оправдателната част. Въззивният съд проведе съдебно следствие - разпита свидетел, прие писмени доказателства и изслуша вещо лице.

През целия период от 2013 до 2020 г. единствено Елица М. осъществявала счетоводното обслужване на ощетеното дружество. Тя изтеглила чрез 163 нареждания общо 1,157 млн. лв. без да ги внесе във фирмената каса. Съставяла счетоводни записвания за несъществуващи плащания към енергийни компании, доставчици, неизвършени разходи, банкови такси. Като основание за плащанията посочвала несъществуващи фактури. Сумите използвала за лични нужди: преводи в собствени сметки, покупки, включително на имоти. След като счетоводителката напуснала, колегата, наследил работата й, установил липсите.

От съвкупната преценка на банковите документи, касовата и

счетоводната документация, заключенията на вещите лица, свидетелските

показания и обясненията на подсъдимата втората инстанция потвърди, че именно Елица М. е получавала инкриминираните парични средства и че тя е автор на инкриминираните деяния. От значение са продължителността на периода, повторяемостта на действията - със 163 тегления, сходният механизъм на извършване и системното счетоводно прикриване на липсите, мотивира се Апелативният съд. Невнасянето на парите не може да бъде обяснено със счетоводна грешка, пропуск или небрежност.

Спорният въпрос е за това има ли подсъдимата качество на длъжностно лице по смисъла на закона, тъй като трудовият й договор не е бил с ощетеното дружество, а с друго – част от същия холдинг. Качеството „длъжностно лице“ по отношение на имуществото произтича от съвкупността на установените организационни и функционални връзки, обяснява съдът, като приема, че то е налице.

Длъжностното присвояване представлява по-тежко престъпление и наказанията са завишени. Като съобрази обществената опасност на деянието и извършителя, отегчаващите и облекчаващите обстоятелства, въззивната инстанция оцени като справедливи 12 години лишаване от свобода. Необходимо е за продължителен период подсъдимата да бъде лишена и от възможността да упражнява професия или дейност, която предполага фактическа власт върху чуждо имущество. Така ще се предотврати възможността професионалното положение да създаде условия за извършване на подобно престъпление. Въззивният съд намери за адекватен срок от 15 години.

Присъдата подлежи на проверка пред ВКС.