В отворено писмо, адресирано до държавния глава, министър-председателя Румен Радев и председателите на парламентарните групи в 52-рото Народно събрание, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) призовава за подкрепа на законодателни промени, предвиждащи част от служителите в бюджетната сфера сами да поемат своите осигуровки.

От организацията определят мярката като широко обществено подкрепяна и с положителен икономически ефект, като според тях тя би допринесла за ограничаване на бюджетния дефицит и за устойчивост на здравноосигурителната и пенсионната система в страната.

В позицията си, подписана от г-н Кирил Домусчиев, председател на Управителния съвет, КРИБ посочва, че практиката държавата да поема осигурителните вноски за бюджетните служители е въведена исторически, когато възнагражденията в публичния сектор са били значително по-ниски от тези в частния. Днес, според организацията, това съотношение се е променило, като в редица случаи заплатите в обществения сектор вече надвишават тези в частния, което прави съществуващия модел неоправдан.

От работодателската организация подчертават, че независимо от начина на формулиране, осигурителните вноски в крайна сметка се финансират от данъкоплатците, основно от заетите в частния сектор, което според тях създава усещане за неравнопоставеност.

КРИБ посочва още, че внесените предложения за стъпаловиден преход към ново разпределение на осигурителната тежест между работодател и работник са недостатъчни, като организацията настоява за по-бързи и по-решителни промени. Според тях бюджетният сектор следва да поеме по-голяма част от осигурителната тежест в контекста на фискалните предизвикателства и инфлацията.

В писмото се отправя и призив да не се компенсира евентуално намаление на нетните доходи чрез повишаване на заплатите в публичния сектор, тъй като според КРИБ те вече са достигнали и в някои случаи надвишили нивата в частната икономика.

Организацията се позовава и на данни, според които в определени държавни структури възнагражденията достигат до около 10 000 евро месечно, като се твърди, че това поражда обществено напрежение и усещане за несправедливост.

Като допълнителен аргумент КРИБ посочва, че реформата би освободила частичен фискален ресурс, който може да бъде насочен към здравеопазването, където според организацията продължава да има недостиг на средства.

В заключение се подчертава, че подобна мярка се радва на политическа подкрепа и трябва да бъде приета независимо от конкретния ѝ вносител, като част от по-широк консенсус за фискална реформа и модернизация на публичния сектор.