Държава от еврозоната официално е възразила срещу предложена от страната ни възпоменателна монета. Държавите членки са били уведомени от София за това предложение на 20 май, става ясно от изтекъл от Съвета на ЕС документ.

Според европейските закони в седемдневен срок останалите страни от еврозоната могат да възразят срещу проекта на дизайн, представен от България, ако има вероятност той да предизвика неблагоприятни реакции сред техните граждани.

За проблема с българската монета от 2 евро, на едната страна на която трябва да пише “българска азбука”, съобщи нидерландски експерт, който се занимава с присъединяването на държавите от Западните Балкани към ЕС и живее в Скопие. Експертът Раинийр Ярсма публикува съобщението в профила си в социалната мрежа Eкс. Той е поискал повече обяснение от Съвета на ЕС.

В отговор на въпрос на БНТ от БНБ потвърдиха, че монетата е включена в Монетната програма на банката и в момента е в процедура по одобрение съгласно европейска правна рамка и националното законодателство. По отношение на проекта БНБ не отчита открити въпроси, свързани със съответствието му с приложимите технически изисквания. Според банката процедурата все още не е приключила и затова отказва повече коментари.

В документа, изтекъл от Съвета на ЕС, името на държавата е заличено.

БНТ научи, че става въпрос за Гърция.

Мотивите на съседната ни държава са, че ако върху монетата стои надписът “българска азбука”, това може да се превърне в прецедент и повод други държави, които също използват кирилицата и са кандидати за членство в ЕС - като РСМ, Украйна и Сърбия по-късно да говорят съответно за македонска, украинска или сръбска азбука.

Според източници от Съвета гръцките дипломати са напомнили на България, че при присъединяването на страната към ЕС, София официално е приела декларация за използването на кирилицата в ЕС, в която се казва:

“С признаването на българския език като автентичен език на договорите, а също и като официален и работен език, който се използва от институциите на Европейския съюз, кирилицата ще стане една от трите азбуки, които ще се използват официално в Европейския съюз. Тази съществена част от културното наследство на Европа представлява специфичен български принос към езиковото и културното многообразие на Съюза”.

В декларацията, която е част от договора за присъединяване на България към ЕС, се говори за кирилица и за български език, а не за българска азбука. Според Атина въпросът е по-скоро технически.

По информация на обществената телевизия представители на България и Гърция за разговаряли по въпроса. Един от вариантите, които се обсъждат, е на монетната да не пише “Българска азбука”, а да има две отделни думи “България” и “Азбука”. Този вариант е приемлив за Атина, но не е ясно дали ще е приемлив за БНБ.

Коментар по темата направи и президентът Илияна Йотова.

"Струва ми се, че тук ние, всички, трябва да защитим своето право. Ние сме така отгледани, така откърмени и възпитани, нашата Кирилица е българската азбука. Аз правя вече три подред научни, световни форуми посветени на Кирилицата. Няма нито един учен от световна величина, независимо от коя страна и от коя точка на света идва, който да не употребява термина Българска азбука, създадена още в края на 9-и, началото на 10-и век в Преславските скриптории на Старата ни столица", заяви Йотова.

Българският евродепутат Христо Петров - Ицо Хазарта също е изпратил писмо до Съвета, в което настоява за повече информация по случая. Самият той публикува писмото във фейсбук страницата си.