България е изправена пред сериозни предизвикателства за устойчивостта на публичните финанси и ефективността на данъчната система, се посочва в доклад на Европейската комисия в рамките на Европейския семестър.

Според анализа фиксираната ставка от 10% върху доходите без данъчни облекчения води до регресивно разпределение на данъчната тежест. ЕК отбелязва още, че през последните години разходите за пенсии и заплати в публичния сектор са нараснали, често чрез краткосрочни мерки, което намалява предвидимостта на фискалната политика.

Комисията предупреждава, че застаряването на населението и очакваните по-високи разходи за отбрана ще оказват допълнителен натиск върху бюджета. В доклада се посочва и нарастване на дефицита – от 3% от БВП през 2024 г. до прогнозираните 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.

Държавният дълг също се увеличава – от 23,8% от БВП в края на 2024 г. до очаквани 35,5% през 2027 г., като основен фактор са капиталови инжекции в държавни предприятия. ЕК обръща внимание и на сравнително ниските данъчни приходи спрямо средното за ЕС и значителния дял на сивата икономика.

В доклада се подчертава, че България продължава да има трудности в борбата с корупцията, особено по високите етажи на властта, както и слабости в обществените поръчки, научноизследователската дейност и управлението на публичните ресурси.

ЕК посочва още, че страната остава с високи цени на едро на електроенергията и значителна енергийна бедност, като част от домакинствата не могат да поддържат адекватно отопление.

Като структурни проблеми са изведени уязвимата инфраструктура към климатични рискове, загубите във водния сектор, както и недостатъци в здравната система – включително недостиг на медицински кадри, високи разходи от джоба на пациентите и ограничен достъп до услуги.

Европейската комисия отправя редица препоръки към България, включително ограничаване на ръста на разходите, мерки срещу сивата икономика, по-висока събираемост на данъците, реформи в администрацията и съдебната система, както и ускоряване на зелената и енергийната трансформация.

Сред ключовите насоки са подобряване на образованието, повишаване на квалификацията на работната сила, засилване на социалното включване и реформи в здравеопазването с акцент върху амбулаторните и профилактичните грижи.