Българското здравеопазване се финансира с около 8% от Брутния вътрешен продукт чрез обществени и частни средства, но въпреки това страната остава с най-ниска продължителност на живота в Европейския съюз. Това сочат данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), чиито експерти предлагат сериозна реформа на финансовия модел в сектора, съобщава БНР.

Според информация на Националната здравно-информационна система от началото на годината през болниците в страната са преминали над 1 милион пациенти. При запазване на настоящите темпове до края на 2026 г. броят на хоспитализациите може да достигне 2,7 милиона при население от около 6,4 милиона души.

Здравният експерт на ИПИ Петя Георгиева определи това като абсолютен рекорд за последните години и коментира, че голяма част от хоспитализациите са неоснователни и изразходват значителен финансов ресурс.

„Разполагаме с много легла, с много болници, много преминали болни през тях, много клинични пътеки. Съответно кратък живот и малко здраве“, заяви Георгиева в ефира на БНР.

От Института за пазарна икономика предлагат реформа, която включва съкращаване на около една трета от над 300-те клинични пътеки. Според експертите част от тях включват изследвания и лечение, които не изискват болничен престой.

Като част от мерките се предлага и трансформиране или закриване на някои болници. По думите на Георгиева част от лечебните заведения могат да бъдат преструктурирани без загуба на персонал, но други „не могат да продължат да съществуват в каквато и да било разумна, бюджетна, фискална или друга политика“.

По данни на ИПИ средствата за здравеопазване вече достигат 10 милиарда евро годишно. Според експертите това показва, че проблемът не е в недостига на финансиране, а в начина, по който се разходват средствата.

„Ние не получаваме здраве срещу тези пари в момента“, заключи Петя Георгиева.