Руският парламент прие закон, който позволява на руските власти да разполагат войски в чужбина под предлог „защита на руските граждани“. Мярката на практика предоставя на президента на Владимир Путин правомощия за действия, които могат да бъдат тълкувани като нахлуване в други държави, предаде Euronews.

Според документи на Държавната дума законопроектът е изготвен с цел защита на правата на руските граждани при арест, задържане, наказателни производства или други юрисдикционни действия, свързани с решения на чуждестранни съдилища, на които е предоставена наказателна юрисдикция от други държави без участието на Русия.

Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин заяви, че „западното „правосъдие“ се е превърнало в репресивна машина за справяне с тези, които не са съгласни с решенията, наложени от европейски служители“.

Той допълни, че при тези обстоятелства е важно да се направи всичко възможно, за да се гарантира, че руските граждани в чужбина са защитени.

Президентът Путин е използвал аргумента за „защита на рускоезичното население и руските граждани“ както при нахлуването в Източна Украйна и едностранното анексиране на Крим през 2014 г., така и при началото на мащабната война на Москва срещу Украйна през 2022 г.

Новият законопроект допълнително засилва предупрежденията на европейски представители, че Русия представлява пряка военна заплаха за своите съседи.

Продължаващите ракетни и дронови атаки на Москва срещу Украйна вече са довели до случаи, при които руски оръжия нарушават въздушното пространство на НАТО, което е принудило европейските държави да засилят отбранителните си способности.

През април украинският президент Володимир Зеленски предположи, че онлайн ограниченията и забраните на популярни месинджъри в Русия могат да бъдат прелюдия към мобилизация и нова офанзива – срещу Украйна или балтийските държави.

Москва междувременно е отправяла многократни заплахи към балтийските страни след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна.

По-рано тази седмица шведското правителство обяви, че ще продължи с план за създаване на нова разузнавателна агенция, насочена към задгранични заплахи, като част от по-широко преосмисляне на сигурността, предизвикано от войната в Украйна.