Градската художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна представя изложбата „Сладкобойни изкуства“, която събира два от най-характерните варненски женски гласа в съвременното българско изкуство – Доника Кирова и Стефка Георгиева. Проектът включва осем широкоформатни платна на Доника Кирова и четири мащабни пространствени инсталации на Стефка Георгиева, сред които и една реализация в парковата среда в двора на Галерията. Подзаглавието, което авторките дават на своя проект: „За тортите, любовта и войната (не)сериозно…“ е ключът към концепцията на

изложбата: изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична „сладост“.

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В дните на подготовка на изложбата двете художнички споделиха идеите си пред Нина Локмаджиева.

Доника Кирова: Вътрешната война и глазурата на егото

Доника Кирова представя серия платна, изпълнени в нейната авторова техника на селективна живопис върху текстил. Чрез използването на релефна паста тя постига фактура, напомняща захарен крем или глазура, което визуално кореспондира с името на изложбата. В центъра на търсенията й обаче стои темата за „войната“ като психологическо състояние.

„Макар работите да са правени през 2024 г., темата за войната е много актуална, но тук тя е погледната в друг аспект. Това не е типичната война с жертви на живот и смърт. По-скоро е войната с вътрешното ни „аз“, с егото ни, с най-близкия човек, който в голяма степен е наше огледало,“ споделя Доника Кирова. Тя разглежда любовта като бойно поле, където законите на воюването и обичането се припокриват: „Любовта също е една война. Всеки успех, всяко ниво, което човек постига, израствайки по своя път, е вид преодоляване. Самите ние сме в една постоянна битка със себе си. Интересно ми беше да разиграя този похват - малка лична автошизофрения, в която сериозните неща се гледат през несериозен поглед, за да ги видим от по-високо... Ние сме свели възпитанието до „това не прави“, „там не ходи“. А то е като храната - веществено - на изобразително ниво, но всъщност е друга материя. Надявам се тези неща да оставят духовна и материална наслада у публиката.“

Стефка Георгиева: Усмиряване на стихията и магията на пространството

Стефка Георгиева, известна със своя некомерсиален и експериментален подход, представя мащабни инсталации, които буквално „превземат“ пространството на Галерията. Тя използва ефимерни материали – найлон, тиксо, прежда, светлина – за да създаде в тази експозиция нови светове от части на стари проекти.

„Аз работя с пространството, а всяко пространство е различно само по себе си. За мен работата е вечно променлива – използвам метода на пъзела, сглобявам различни части, така че да отговарят на мястото, където ги експонирам. Моите работи са личен пачуърк,“ разказва Стефка Георгиева.

Фокусът в нейните инсталации пада върху женствеността като митологизирана категория: „Това, което ни сближава с Доника, е женското – женската сила. Но моята еротика е много сетивна, емоционална, свързана с общуването с божественото начало. В тези работи виждам едно усмиряване на женската стихия – като пламък, а не като пожар. Искам тя да се възприема интуитивно, защото разбирането често разрушава магията.“ Стефка признава и своите вътрешни творчески противоречия: „Винаги си поставям три задачи: да не личи, че съм жена, защото жените често „разкрасяват“ и „бъбрят“ в изкуството; работата да не е комерсиална; и всяка нова работа да е коренно различна от предишната. Всъщност откривам, че не съм избягала от нито едно от тези неща, но мазохистично продължавам да си ги поставям като цел. Това е познанието, което придобих сега – приела съм женското в себе си.“

Въпреки различните си медии – живопис и инсталация – Доника Кирова и Стефка Георгиева намират обща територия в „Сладкобойни изкуства“.

„Стефка е виновничката за тази съвместна изява, макар отдавна да си симпатизираме косвено,“ казва Доника. „Тя прие, че темата за „сладкобойните изкуства“ може да обедини експозицията, въпреки че нейните работи са по-скоро метафизични.“ Стефка допълва: „Доника създава живопис, докато аз създавам пространство с текстила. Двете ни визии се оглеждат една в друга и формират една силно лична територия.“

Изложбата обещава да бъде колкото естетическо преживяване, толкова и повод за размисъл върху баланса между крехкостта и силата в човешките отношения.

Откриването на изложбата е на 12 май от 18:00 в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна.

Експозицията може да бъде разгледана до 1 юни 2026 г.