По думите му хората ще трябва да избират между вече по-рядко срещаното българско агнешко, румънско, новозеландско, замразено и след това размразено месо, както и евентуално македонско.
На въпрос защо българското агнешко все по-често отсъства не само от трапезата, но и от пазара, той обясни: „Последната причина, благодарение на която 20 000 семейства не можаха да сложат българско агнешко на трапезата, беше това, че държавата не ваксинира животните против шарка и бяха избити 25 000 животни само миналата година.“
„Отделно от това, наслагвайки го с многото проблеми, натрупани през годините, плюс високата, прекомерна, дори мога да кажа административна тежест, българските фермери се отказват да гледат животни. Предпочитат да вършат друга работа, да работят в чужбина, но не и да произвеждат храна. Нещо, което е много жалко и много опасно“, допълни той.
Симеон Караколев открои и разликите между българските и вносните животински продукти.
„Естествено, че има разлика – в месото, в млякото, в млечните продукти. Най-същественият фактор са миризмата и вкусът, а той се формира на база на тревата, която пасе това животно и с която се храни“, поясни той.
„В Нова Зеландия се хранят с определени треви и фуражи и е нормално месото да има по-различен вкус. От Румъния е по същия начин. Ние като традиция сме свикнали месото в България да бъде прясно, охладено и естествено да носи аромата на българските билки и българската трева“, подчерта председателят.
„Преди да се замислим колко ще трябва да заплатим за агнешко, нека си кажем – искаме ли българско агнешко. Защото, ако искаме българско агнешко като общество, ние трябва ясно и недвусмислено да изразим загриженост първо за това и после да има ясна позиция – искаме ли да има производство на българска храна. Използвам думата храна, защото в крайна сметка говорим за храна. Дали ще е месо, дали ще е мляко и млечни продукти – говорим за българска храна“, категоричен бе той.
Караколев припомни и периода на COVID-пандемията през 2020–2021 година, когато транспортните коридори с останалите държави членки на Европейския съюз са били трудно осъществими: „Тогава видяхме, че ние реално няма с какво да се изхраним. Нямаме достатъчно храна, с която при едно такова извънредно положение България да може да изхрани населението си.“
„Оттам нататък вече можем да кажем дали ще е скъпо или евтино. Аз мисля, че към момента българското месо е толкова, колкото струва на българския овцевъд. Като цяло цените, които виждам, естествено една част от тях, особено в София, не отговарят на действителността. За мен цени от порядъка на 20 евро не са реални. Тоест това са спекулативни цени. Българското агнешко върви около 16–17 евро за килограм“, завърши Симеон Караколев.








Новини - теми



„Син флаг“ за четири плажа и едно пристанище във Варненско
Gen Z джебчийки по улиците за Гергьовден
"Холодомор": Арт инсталация във Варна разказва за страшната зима в Украйна
Мъртви делфини са намерени край брега в „Аспарухово“
Мексико Сити потъва толкова бързо, че се вижда от космоса
Прогноза за времето в неделя
Американска нискотарифна авиокомпания прекратява дейност след фалит
Изкуственият интелект влиза в правилата за наградите "Оскар"
Бедствено положение в Пампорово заради свлачище, затворен е пътят към Смолян
Българското агнешко изчезва: Избираме между новозеландско, румънско и замразено месо
Петролен танкер бе отвлечен край бреговете на Йемен
Гърция стартира система за следене на продажбите на алкохол и тютюн в реално време
Украйна нанася удари по петролни съоръжения дълбоко в Русия
ВМС унищожиха останки от дрон край „Елените“
Тръмп недоволен от новото мирно предложение на Иран
26 пияни шофьори засечени за ден в страната
Няма бедстващи хора и застрашени сгради в Пампорово след свлачището
В италиански град: до 500 евро глоба, ако не почистиш след кучето си
Никола Цолов започва първи в съботния спринт в Маями
Лавина в Румъния затрупа скиори, има загинал
Йотова заминава за Ереван за срещата на Европейската политическа общност


RSS Новини