Дневната и нощната тарифа на тока: време ли е за промяна?

Малки промени в ценовата структура биха довели до по-ниски разходи, по-балансирано потребление и по-ефективна мрежа, смята Борислав Колев - автор в Климатека. Той е доктор по ядрена физика от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Има 20 години опит в енергетиката на всички нива, включително и като ръководител на производството на една от големите енергийни компании у нас. Води обученията за търговия и участва в международни работни групи в рамките на общоевропейския борсов пазар на електрическа енергия. Участвал е в разработването на много от съвременните предложения за местни енергийни политики. В момента е експерт в “Българска независима енергийна борса” и в комисията за “Инженерна инфраструктура и енергийно планиране” към Столичен общински съвет.

Акценти:

● Настоящите тарифи на тока са технологичен анахронизъм от 80-те години, който ни принуждава да плащаме най-скъпия ток точно по обяд, когато пазарът е препълнен с евтина енергия.

● Само чрез отдалечена софтуерна настройка и промяна в наредба за тарифните часове сметката ни за ток може да спадне и то без да се налагат допълнителни инвестиции.

● Системата може да се облекчи и стабилизира в най-претоварените часове и да се спестят разходи от десетки милиони за неефективност и балансиране.

● Модернизирането на тарифите е ефективен начин да се изградят навици, които ще защитят портфейла на потребителите от резки ценови шокове при пълна либерализация на пазара.

● При запазване на общото потребление, но с пренасочване на част от него към по-евтините часове, ще имаме над 3% по-ниски сметки средно за потребителите и около €10 млн. годишни спестявания за крайните снабдители.

Нощната тарифа е въведена през 80-те години на миналия век. Целта е била да се пренасочи част от дневното битово потребление в нощните часове и така да се оползотворят базовите мощности по-ефективно. Днес профилът на производство на електрическа енергия е значително променен и сегашните дневна и нощна тарифа не отразяват адекватно периодите на високо търсене и предлагане в системата.

От 1 юли 2025 г. бяха въведени промени, представени като „пълна либерализация на пазара на едро“. Те задължиха крайните снабдители да започнат да купуват електроенергия от свободния пазар, а след това да я продават на потребителите на цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Но тези две ценови равнища в определени части на деня са толкова различни, че създават допълнителни дисбаланси и натоварване на мрежата. Това генерира разходи за крайните снабдители, които неизбежно се прехвърлят и към нас, потребителите.

Какво плащаме в момента и има ли начин необосновано високата ни сметка за ток да спадне без допълнителни инвестиции? Как може да се спестят разходите от десетки милиони от неефективност?

Плащаме най-скъпо, когато токът е най-евтин

Цената за доставка на електроенергия за битови потребители без ДДС, която е определена от КЕВР е 89,55 €/MWh за дневна тарифа и 38,58 €/MWh за нощна тарифа (за периода 1 юли 2025 – 30 юни 2026 г. ).

В същото време средните почасови цени, които се търгуват на организирания борсов пазар на електрическа енергия, варират значително в зависимост от търсенето и предлагането.

Видимо е, че между двете ценови равнища няма никаква корелация и съгласуваност. Потребителите плащаме най-високи цени в обедните часове, когато тези на свободния пазар са най-ниски, а когато там са високи, това не се отразява на цените за бита.

Така се създават излишни дисбаланси в системата, което налага включване на скъпи мощности и необходимост от съхранение на големи количества. Освен това, е премахната възможността на потребителите да намалим разходите си в обедните часове, когато условията за това са най-добри.

Представете си, че е съвсем реалистичен сценарият, в който няма да е нужно да чакате да стане 23 часа вечерта, за да пуснете пералня и съдомиялна, докато борите умората и шума в тихите часове. При промяна на тарифите възможностите за спестяване ще се пренесат и в средата на деня.

Решението: ясни тарифи, реални спестявания

Нужна е реформа на тарифите, която да улесни спестяването при ниски цени на тока. Същевременно структурата трябва да е разбираема, за да може лесно да се възползваме от нея, а не да бъдем демотивирани от сложни правила.

Затова са избрани 3 тарифни структури:

1. дневна (сутрешна) пикова – в часовете 6 – 10 ч.

2. вечерна пикова – в часовете 16 – 22 ч.

3. извънпикова (базова) тарифа – в останалите часове

Часовете се променят при смяната към лятно време и стават съответно 7–11 ч. и 17-23 ч., което и съответства по-добре на потреблението през този период.

Най-добър ефект се постига при ясно разграничаване на трите тарифни структури, според числени симулации (Фиг. 2). По-високата цена във вечерния пик ще ограничи потреблението и ще позволи по-ниска цена на другите две тарифи, дори и от текущата. Това би намалило разходите на крайните снабдители и съответно на нас, потребителите.

По-добрите навици: към по-ниски сметки и по-чиста енергия

Актуализацията на тарифите представлява първа стъпка към изграждане на ценови рефлекси на потребителите – навици да ползваме ток в по-евтините часове. Това ще ни предпази от рязък скок на сметките при евентуална пълна либерализация на пазара на електрическа енергия.

За потребителите ще е лесно да запомним и да свикнем със сравнително опростен модел на ценовата структура на свободния пазар, знаейки че енергията е най-евтина по обяд и през нощта, а най-скъпа привечер.

Това ще позволи и на нас, потребителите, да настроим най-енергоемките си уреди в удобното и ефективно време: по обяд за бойлерите за гореща вода и през нощта за отоплението и електромобилите.

Значително по-ниските цени на електроенергията през светлата част на деня ще бъдат особено изгодни за малките бизнеси на битов ток, работещите от вкъщи, безработните и хората в пенсионна възраст.

Пренасочването на потреблението извън най-пиковите часове ще позволи на крайните снабдители да закупуват значително по-евтина енергия и това няма да налага активиране на скъпа енергия от централите на изкопаеми горива.

Ако има повече потребление по обяд, ще се използва повече слънчева енергия и по-рядко ще се налага ограничаване на ВЕИ при ниски и дори отрицателни цени.

Колко ще спестим?

При запазване на общото потребление, но с пренасочване на част от него към по-евтините часове, анализите показват:

● около €10 млн. годишни спестявания за крайните снабдители

● над 3% по-ниски сметки средно за потребителите

Промяната е лесна, но кой държи спирачката?

Промяната на тарифната структура е възможна и лесно изпълнима. Всички съвременни електромери, които електроразпределителните дружества инсталират, са статични с възможност за дистанционен достъп – имат няколко тарифни регистъра и позволяват отдалечено препрограмиране.

Това означава, че няма технически пречки пред промяната и не се налагат допълнителни капиталови разходи.

От административна гледна точка е необходимо КЕВР да актуализира поднормативните актове, които регулират измерването на енергията и определянето на цените. Член 18а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия вече предвижда възможност за подобни изменения въз основа на часови, сезонни и други критерии. От това ще последва и промяна в общите условия за битовите клиенти.

Всички тези аргументи са отправени към Комисията, но оттам и до ден днешен не са последвали действия по обсъждане на предложенията. Необходимо е темата с тарифите да влезе в дневния ред и обсъжданията на Комисията, защото аргументите за запазване на настоящото положение са малко и несъстоятелни.

Аргументите „против“ и защо не издържат

● „Вечерният ток ще поскъпне и сметките на потребителите ще се увеличат” – по-високите цени във вечерния пик се компенсират напълно от по-продължителните интервали на евтина енергия. В резултат на това дори потребителите, които не променят навиците си, ще имат по-ниски крайни сметки.

● „Всякакви изменения са за сметка на държавната енергетика” – точно обратното: стимулирането на потреблението в обедните часове ще стабилизира сектора, като облекчи критичното балансиране на системата по време на вечерния пик – задача, която става все по-сложна и скъпа.

Промяната на тарифната структура е една от малкото реформи, които не изискват нови инвестиции или подмяна на техника, а само воля за административна актуализация.

Какво се постига?

● Балансирана система: Пренасочване на товара от скъпите пикови часове към периодите с евтина слънчева енергия.

● По-ниски сметки: Реална възможност за домакинствата да намалим разходите си.

● Полза за всички: Спестяване на милиони евро годишно за енергийната система, което в крайна сметка води до по-стабилни и справедливи цени за цялото общество.

Адаптирането на тарифите към съвременната реалност е малка административна стъпка за регулатора, но огромен скок към по-ефективна и достъпна енергетика за всички нас.

ПРИЯТЕЛИ: 1.0 + 1.0	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook