„Водните кризи на България – анализ и решения“ е аналитичен доклад, изготвен от министъра на околната среда и водите Юлиян Попов в съавторство със заместник-министър Петър Димитров в отговор на необходимостта да бъде направен обстоен преглед на състоянието на водните ресурси, ВиК сектора, напояването и влиянието на климатичните промени върху водния баланс на България с цел да бъде изработена дългосрочна национална политика за управление на водите. Това информират от Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Документът разглежда водната криза в България като комплексен системен проблем, а не като сбор от отделни аварии или временни затруднения. Той изхожда от разбирането, че климатичните промени увеличават натиска върху водните ресурси, но не могат да служат като оправдание за натрупаните структурни слабости в управлението на сектора. Напротив, именно в условията на климатичен натиск стават най-видими последиците от дългогодишното недофинансиране, липсата на надеждна информация, институционалната разпокъсаност, отслабения контрол и дефицита на компетентен управленски капацитет.

Целта на доклада е да очертае основните измерения на проблема, да покаже връзките между водоснабдяване, напояване, качество на водите, качество на питейната вода, здраве на реките, подземни води, състояние на почвите, климатични промени и институционално управление и да предложи основа за дълбока реформа.

„Необходим е нов модел на водна политика в България - модел, който поставя в центъра сигурността на водоснабдяването, устойчивото управление на ресурса, модерната инфраструктура, публичността на данните, екосистемното здраве и ясната отговорност за резултатите“, посочват авторите. Според тях управленският модел трябва да се основава на реален и постоянно актуализиран воден баланс, задължително измерване и цифрово наблюдение, дългосрочни инвестиционни програми, модернизация на ВиК и напоителната инфраструктура, по-добро използване на дъждовната вода и по-силна защита на реките и подземните води.

Анализът показва, че във ВиК сектора формалното покритие с водоснабдителни услуги е почти пълно, но общите загуби на вода достигат над 60%. В редица райони на страната състоянието на мрежата е критично, а малките и отдалечените населени места са особено уязвими.

Докладът отделя специално внимание и на напояването. В него се отбелязва, че след 1990 г. България е загубила по-голямата част от действащата си напоителна система и в момента реално се използва малка част от нейния капацитет. Според авторите основният проблем не е липсата на вода, а липсата на работеща, модерна и добре управлявана система.

В документа са очертани пет основи принципа, на които трябва да основава цялостната реформа във водния сектор - реални данни, силно управление, деполитизация, модернизация на инфраструктурата и адаптация към климатичните промени, но специално се акцентира и на защита на качеството на водата, възстановяване на екосистемите и по-висока ресурсна и енергийна ефективност на самия сектор.

„Водата трябва да бъде третирана като стратегически ресурс, а не като секторен технически проблем. Без дълбока реформа България ще продължи да губи вода, време и икономически възможности“, се посочва в документа.

В заключение авторите извеждат 15 препоръки, сред които са деполитизация на ВиК дружествата, обвързване на финансирането с измерими резултати, по-строг контрол и прозрачност, изграждане на публични системи за данни, по-широко използване на природно-базирани решения и по-добра координация между институциите.

МОСВ предостави доклада на компетентните институции и предложи препоръките в него да бъдат използвани при изработването на дългосрочна национална политика за управление на водите.