Чилийската пустиня Атакама, смятана за едно от най-добрите места за астрономически наблюдения в света, е изправена пред нарастваща заплаха от светлинно замърсяване, което може да компрометира уникалните ѝ условия за изследване на Вселената. За това съобщава Асошиейтед Прес.

В района, където очите се адаптират постепенно към пълната тъмнина и небето се изпълва със звезди, планети и съзвездия, учените определят Атакама като едно от най-ясните „прозорци“ към космоса. При подходящи условия Млечният път се вижда с невъоръжено око.

Пустинята съчетава сух климат, голяма надморска височина и изключителна изолация от градски светлини, което я превръща в глобален център за астрономия и дом на някои от най-големите наземни телескопи в света.

„Условията в пустинята Атакама са уникални в света“, заяви Киара Мацукели, президент на Чилийското астрономическо дружество. По думите ѝ районът предлага над 300 ясни нощи годишно, без облаци и дъжд.

Напрежение около енергийни проекти

През последната година районът около обсерваторията Паранал, управлявана от Европейската южна обсерватория (ESO), се превърна в обект на спорове между научната общност и енергийна компания, която е предложила проект за зелена енергия само на няколко километра от съоръжението.

Обсерваторията е и бъдещ дом на най-мощния оптичен телескоп, строен до момента.

Проектът беше отменен през януари след силен международен натиск от астрономи, физици и нобелови лауреати. Въпреки това случаят повдигна въпроси за състоянието на регулациите, свързани с опазването на тъмното небе.

Оттогава няколко екологични норми са били преразгледани, включително правила, засягащи защитените астрономически зони.

Ключов център за световната астрономия

Паранал е част от така наречената „Фотонна долина“, където работят около 30 астрономически обекта в северната част на Чили, повечето от тях с международно участие.

„Телескопите на ESO са сред най-мощните астрономически съоръжения на планетата“, посочи Ициар де Грегорио-Монсалво, представител на организацията в Чили.

Всяка година хиляди учени посещават региона, за да изследват произхода на Вселената.

„Имаме късмет да сме тук“, коментира Джулия Боденщайнер от Амстердамския университет, като уточнява, че шансът да бъде избран гостуващ астроном в Паранал е едва 20% до 30%.

Работата в района се извършва при екстремни условия – над 3000 метра надморска височина, ниско съдържание на кислород и резки температурни разлики между деня и нощта.

Проектът ELT и научните очаквания

В пустинята се изграждат и някои от най-амбициозните научни проекти, сред които Изключително големият телескоп (ELT) на ESO, оценен на 1,5 млрд. долара и планиран за завършване през 2030 г.

Със 798 огледала и събирателна площ от около 1000 квадратни метра, телескопът ще бъде приблизително 20 пъти по-мощен от съвременните най-големи телескопи и 15 пъти по-остър от космическия телескоп „Хъбъл“.

„Би трябвало да можем да наблюдаваме планети, подобни на Земята, в обитаемите зони“, заяви астрономът на ESO Лукас Бордоне.

Учените предупреждават за риск

Според изследователи условията в региона вече се променят заради разрастването на градове, индустриални проекти, минна дейност и вятърни паркове.

В обсерваторията Паранал специалистите живеят в подземни помещения, където всяка светлина е строго контролирана, за да не се нарушават наблюденията.

Предложеният проект за зелена енергия, планиран само на 10 километра от обсерваторията, предизвика опасения за допълнително светлинно замърсяване, прах, микровибрации и атмосферна турбуленция.

„Ако поставите ELT до град, все едно имате малък телескоп“, коментира Грегорио-Монсалво.

Въпреки отмяната на проекта учените предупреждават, че без нови регулации подобни инвестиции могат да се появят отново.

„Въпреки всичко, което се случи, ние сме почти там, където бяхме и преди“, заяви Едуардо Унда-Санзана.

Той припомня и исторически прецедент – обсерватория, управлявана от института „Смитсониън“, която е прекратила работа през 1955 г. заради замърсяване, свързано с минната индустрия.

„Имахме 70 години, за да се поучим от историята и да не повтаряме същите грешки“, допълни той.