Павел Попов е водач на листата на коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ във Варна. Философ по образование, той има академичен опит в Ню Йорк, Кьолн и Будапеща. През 2022 г. е заместник областен управител на Варна. От 2023 година е заместник кмет на Обшина Варна с ресори образование и култура, а в периода юли - ноември бе изпълняващ функциите кмет на Община Варна.

Кой е Павел Попов извън официалната биография, длъжностите и политическите роли?

Човек, който трудно приема примирението като житейска философия. Аз съм от поколението, което израсна с обещанието, че България ще стане нормална европейска държава – с правила, с институции, с хоризонт за младите. Част от това се случи, но друга част беше блокирана от корупция, безвремие и подменени приоритети.

Варненец съм и за мен това не е просто биографичен факт, а отговорност, и то на съвсем персонално ниво: не мога да си позволя да предизвиквам разочарование в очите на хората, които ме познават от години.

Вярвам в почтеността, но не просто като декларация на ценности, а като светоглед, който се доказва с труд. И вероятно това е причината да не мога да стоя безразличен, когато несправедливостта започне да изглежда като норма.

Семеен човек съм; съпругата ми и синът ни са хората, без чието разбиране и подкрепа изобщо не бих могъл да вляза в политическите роли, които споменахте във въпроса. Вярвам, че ако любовта и грижата, които ни свързват в семейства, станат движеща сила в обществените отношения, обществото ни ще бъде по-добро. И точно защото вярвам в семейните ценности, лесно кипвам от гняв когато видя с това понятие да се злоупотребява, за да се мотивират омраза, разделение и дискриминация.

Кога разбрахте, че няма да бъдете наблюдател, а човек, който иска да влияе на обществените процеси?

Когато осъзнах, че мълчанието също е избор. Че ако стоим отстрани и само коментираме, оставяме бъдещето си в ръцете на хора, за които властта е привилегия, а не отговорност. Ако твърде много хора останат в ролята на странични коментатори, публичното пространство се заема от онези, които гледат на властта като на инструмент за лично облагодетелстване.

Мотивът ми да се ангажирам с действие, вместо да наблюдавам, е именно този – държавата трябва да бъде върната на гражданите: чрез институции, които работят, чрез ясни правила и чрез политическа воля да се прекъсне моделът на зависимостите.

За разлика от масово внушаваното ни мнение, аз съм убеден, че политическите партии са незаменим инструмент в тази битка. Че принадлежността към партия може да дава дългосрочна посока и опора в принципи. Именно затова съм член на „Демократи за силна България“ - партията, която последователно отстоява върховенството на закона, свободната инициатива, европейския избор на България, силните институции и нетърпимостта към корупцията.

Защо образованието и културата са не просто ресор, а мярка за това какво общество сме?

Защото по тях най-ясно личи дали една държава е води от стратегическо мислене.

Образованието изгражда личности и така ни пази от пропадане обратно към обществото на зависимост и контрол, познато ни от миналото. Образованието е и инвестиция в икономическата свобода на следващото поколение. Ако искаме България да има високотехнологична икономика, конкурентни предприятия, повече доходи и по-малко неравенства, трябва да започнем от училището, университета и качеството на преподаването.

Културата също не е украшение. Тя е инфраструктура на смисъла. Народ без културна памет и продуктивност е по-лесен за манипулиране и по-склонен да приема посредствеността.

Затова за нас образованието, науката и културата са част от националната сигурност, в най-широк смисъл. Те са ключовите условия в изпълнението на националната ни задача: България да бъде силна страна в силна Европа.

Какво научихте за себе си във времето, когато изпълнявахте функциите на кмет?

Лятото на 2025 година беше един от онези моменти, в които си пролича колко завладяна е държавата ни. Кметът на Варна Благомир Коцев беше задържан по скалъпени обвинения, след акция, която предизвика силен обществен отзвук. За мнозинството варненци това бе удар по чувството им за справедливост. С ареста на кмета на града стана ясно, че силовите институции на държавата се използват за политически натиск.

Тогава хиляди хора излязоха по улиците на Варна, защото усещаха, че тук става дума не само за един човек, а за принципи – за правосъдие, за мярка, за граници на държавната сила.

В този момент на мен ми бе възложена отговорността да поема функциите на кмет. Градът трябваше да продължи да работи – администрацията, услугите, ежедневните решения.

Научих, че в кризисни ситуации хората очакват дисциплина и решителност. Научих също, че когато се опиташ да прекъснеш порочни практики, срещаш съпротива от онези, които печелят от хаоса.

Това само затвърди убеждението ми, че институциите трябва да бъдат прозрачни, ефективни и подчинени единствено на закона.

В личен план това беше урок по устойчивост. Разбрах, че в моменти на напрежение най-важни са спокойствието, ясната преценка и способността да носиш отговорност без да се поддаваш на емоцията.

Как се носи отговорност в момент, в който градът очаква стабилност, а обстановката е напрегната?

Като различиш стабилността от застоя. В българската политика често се злоупотребява с думата „стабилност“, когато всъщност се защитават страхът от промяна и безконтролността.

Истинската стабилност означава работещ транспорт, чиста среда, предвидими услуги, прозрачни обществени поръчки, сигурност за бизнеса и увереност за гражданите, че законът важи еднакво за всички. Но всичко това са задачи пред обществото ни. Не сме ги постигнали в достатъчна степен, та да пазим стабилността.

Варна показа, че има гражданско общество. Минахме през напреженията с решителност, но и с вяра в институциите. В една демокрация те винаги имат нужда от граждански коректив – той сработи в критичния момент, когато се готвеше отстраняване на кмета и подмяна на волята на избирателите. Това ме направи много горд със съгражданите ми! В такава ситуация отговорността не е бреме – много по-лесно се носи, когато знаеш колко много съмишленици всъщност представляваш.

Какво според Вас липсва най-много на България в момента?

Липсва усещането за справедлив ред.

Българите сме работливи и адаптивни хора. Това се вижда навсякъде, където има честна среда за развитие. Проблемът е, че твърде често тук усилието не води до резултат поради корупция, бюрокрация и институционална безотговорност.

Затова големият въпрос не е дали България има потенциал, а дали ще създадем условия този потенциал да се реализира тук. Това означава съдебна реформа, модерна администрация, стимули за предприемачество, енергийна независимост, качествено здравеопазване и дългосрочна демографска политика.

Какво бихте казали на хората, които са разочаровани от политиката?

Разбирам хората, които са изгубили доверие в политиката. Прекалено дълго виждаме как обещанията се дават лесно, а изпълнение не следва. Прекалено често скандалите отминават без последици, а усещането за несправедливост остава. Това естествено ражда разочарование.

Но най-голямата победа на статуквото е именно честните хора да се откажат. Когато почтените, свободомислещите и критичните се отдръпнат, мястото им се заема от зависимости, страх и посредственост.

Варна винаги е била град с характер – град на свободни хора, обърнати към света, а не към затворени, задкулисни кръгове. Тук хората ценят достойнството, труда и независимостта. Именно такива общества могат да върнат смисъла на политиката, когато изискват законност, справедливост и ясни правила за всички.

Демокрацията не е гаранция, а възможност. Тя работи тогава, когато гражданите участват, отстояват правата си и не позволяват някой в сянка да решава бъдещето им вместо тях.

Пресцентър ПП „ДСБ“

Купуването и продаването на гласове е престъпление.