Въпреки значителния спад на цените на петрола след обявеното двуседмично прекратяване на огъня между САЩ и Иран, Европа все още не усеща реално облекчение заради дълготрайното въздействие върху енергийните доставки, от които силно зависи.

Войната с Иран и фактическото затваряне на Ормузкия проток доведоха до най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар, според Международната агенция по енергетика (МАЕ). Очаква се щетите по енергийни съоръжения в Персийския залив да окажат влияние върху доставките на газ в продължение на години, предаде Euronews.

Въпреки че Европа получава сравнително малка част от своя петрол и газ директно през Ормузкия проток, регионът остава силно засегнат. Проливът, който до неотдавна беше под ефективен контрол на иранските сили, е ключов за глобалните енергийни потоци.

През 2025 г. през Ормузкия проток преминават близо 15 милиона барела суров петрол дневно, като едва около 4% от тях са насочени към Европа. Въпреки това, цените на горивата на континента остават зависими от глобалните пазарни процеси.

„Дори ако този мир е тук утре, няма да се върнем към нормалното в обозримо бъдеще“, коментира еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.

Глобалните цени диктуват пазара в Европа

По данни на Евростат Европейският съюз внася между 80% и 85% от необходимия си петрол, като най-големи доставчици са САЩ, Норвегия и Казахстан.

Според анализи, повишение от 10 долара в цената на суровия петрол води до увеличение от 3 до 6 евроцента на литър гориво за крайните потребители. Допълнително влияние оказват и валутните курсове, тъй като петролът се търгува в долари.

В опит да ограничат ценовия натиск, няколко европейски държави настояват за въвеждане на данък върху свръхпечалбите в енергийния сектор.

Ограничени възможности за бързо поевтиняване

Европа разполага с механизми за реакция, включително стратегически резерви и национални мерки като субсидии и данъчни облекчения. Експерти обаче предупреждават, че те могат само временно да смекчат ефекта от кризата.

Според МАЕ страните от Персийския залив са намалили производството на петрол с около 10 милиона барела дневно – приблизително 10% от световното търсене.

Освен реалните липси, сериозен фактор остава и несигурността на пазарите, която води до т.нар. „рискова премия“ в цените.

Транспортът и застраховките също оскъпяват

Цените на транспорта на суров петрол също рязко нараснаха. Индексът на танкерите достигна рекордни нива в края на март, а макар след прекратяването на огъня да се понижи, остава значително над обичайните стойности.

Цената на петрола Brent се повиши до близо 120 долара за барел в пика на кризата, преди да се стабилизира около 93 долара след примирието.

При природния газ също се отчита сериозен ръст – от около 35 евро за MWh преди конфликта до над 60 евро в пиковите моменти.

Газът остава ключов фактор

В Европа цените на електроенергията често се определят от цената на газа, което допълнително увеличава натиска върху домакинствата и бизнеса.

Ситуацията се усложнява и от прекъсванията в доставките на втечнен природен газ (LNG) от Персийския залив. Повредите в катарския завод Ras Laffan и намаленото производство с около 17% допълнително ограничават предлагането.

Европа получава около 8% от LNG от Катар и остава силно зависима от глобалния пазар, където конкурира Азия за наличните количества.

Възстановяването ще отнеме време

Въпреки спада на цените след прекратяването на огъня, експертите предупреждават, че връщането към нивата отпреди кризата ще бъде бавно.

Дори при устойчиво мирно споразумение, възстановяването на инфраструктурата и запасите може да отнеме месеци или дори години. Повече от 40 енергийни обекта в региона са сериозно повредени.

Пазарите остават чувствителни към всяка нова несигурност, а трайността на евентуално мирно споразумение ще бъде ключов фактор за бъдещото развитие на цените.