Словенската En–Knap Dance Company се завръща в България със специална селекция от танцови филми и танц във виртуална реалност. Събитието ще се проведе тази неделя, 22 март, от 17:00 часа в ReBonkers, като входът е свободен.

Програмата включва представяне на Stage360 – танц във VR среда, както и прожекция на подбрани филми на хореографа Изток Ковач и режисьора Сашо Подгоршек. Двамата стоят зад едно от най-дългогодишните партньорства в европейското танцово кино, отличено с множество международни награди, включително Grand Prix на International Video Dance в Стокхолм.

Публиката ще има възможност не само да гледа, но и да се срещне с авторите, както и да преживее танца от гледната точка на самите изпълнители чрез VR технологията.

Stage360 е иновативната платформа на компанията, която пренася съвременния танц отвъд традиционната сцена. Заснети с 360-градусова камера, поставена в центъра на действието, произведенията позволяват на зрителя да се потопи изцяло в представлението чрез VR очила. Без фиксирана гледна точка, всеки зрител сам избира върху какво да се фокусира, превръщайки се в своеобразен режисьор на собственото си преживяване.

В рамките на събитието ще бъдат показани:

- Vertigo Bird (1997)

- Dom Svobode (2000)

- What Are You Going to Do When You Get Out of Here? (2005)

- Vašhava (2014)

- The Last White Bisons – най-новият проект на En–Knap

Изток Ковач е сред най-влиятелните словенски хореографи, който още в началото на 90-те години поставя страната на европейската танцова карта. В кариерата си има над 35 спектакъла и работа в държави като Великобритания, Германия, Франция, Белгия, Израел и Република Корея.

Заедно с En–Knap той създава разпознаваема танцова естетика, превърнала се в отличителен знак на словенския съвременен танц.

В основата на визуалния стил на дуото Ковач – Подгоршек стои индустриалният пейзаж на Търбовле – родния град на хореографа. В продължение на почти три десетилетия бившият миньорски град се превръща в тяхното „естествено студио“, с характерната среда от мини, комини и изоставени постройки.

Техните произведения надхвърлят традиционното разбиране за танц на екран. Филмът не просто заснема танца, а се превръща в негово продължение – визуално-музикална композиция, близка до хореографирана инсталация.