Преди старта на кампанията за парламентарния вот на 19 април води формацията на Румен Радев „Прогресивна България“ с 21,1%, на второ място е ГЕРБ с 18,6%, а на трето ПП-ДБ с 12%. 4-процентовата бариера преминават още ДПС (7,2%) и „Възраждане“ (4,9%).

Малко под прага за влизане в парламента остават БСП-Обединена левица (3%), МЕЧ (2,8%) и „Величие“ (2,7%).

Това става ясно от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“, проведено сред 1006 лица над 18 г. в страната в периода 07 - 15 март по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Социологът от „Маркет ЛИНКС“ обясни, че доверието към „Прогресивна България“ в момента е спаднало в сравнение с месец февруари, когато беше последното им проучване. По думите му голямото разминаване в процентите с други агенции е в методологията на представяне на данните. Като и двата подхода са валидни. Той обясни, че промяната идва от големия брой искащи да гласуват, но не решили за кого.

„Трябва да отчетем поведението на Румен Радев като политически лидер. Не се видяха много от заявките му през последните години. Видя се, че той предпочита да дава изявления, вместо интервюта в студио. Сякаш атакува и стои опозиционно на кабинета. Започнаха и да излизат алтернативни политически субекти, които да „оберат“ протестния вот – например „Сияние“, добави Живков.

По думите му никой не успял да спечели симпатиите на 1/5 от заявилите желание да гласуват и техните гласове не бива да се преразпределят, защото така изкуствено се вдига подкрепата.

Данните показват още, че се очаква висока избирателна активност – над 50% от запитаните заявяват, че ще гласуват. „Това опровергава хипотезата, че липсата на гръмки политически изявления и битки – ще демобилизира част от избирателите“, каза социологът.

„Всички се борят за мнозинство, някои искат промяна в разпределението на гласовете по гръцката система. Това са политически заявки, какво ще се случи на изборите, ще определят гражданите с гласуването си на изборите. Очевидно е обаче, че може би ще е нужна тройна коалиция, за да има стабилно управление. По настоящем такава не може да бъде прогнозирана“, коментира Живков.

Подкрепата в кабинета „Гюров“ е близо до това, с което е стартирал и кабинета „Желязков“. Доверието в Народното събрание остава ниско.

Относно доверието в политиците, изследването показва, че най-много подкрепа има към президента Илияна Йотова (49%) и лидера на „Прогресивна България“ Румен Радев (49%), но в него недоверието е с един пункт по-високо. В тройката е още служебният министър-председател Андрей Гюров (40%).

„Вижда се, че месец, след като формацията на Румен Радев е обявена, тя не може да привлече тези 20% на нерешилите. Ние имаме един сериозен дял български граждани, които не се втурват към следващия нов политически субект. В предишните избори този процент беше 8, кампанията ще бъде ключова“, посочи социологът.

„Повечето от политиците, които са в настоящото Народно събрание са с доста сериозни проблеми по отношение на доверието. Разочарованието се вижда и в доверието към парламента. Ние сме в сериозна политическа криза, която се изразява и в сериозна криза на доверие – не само в политиците, но и в институциите и правораздавателните органи“, уточни Живков.