Икономистите смятат, че покачващите се цени на петрола и газа могат значително да повишат инфлацията в еврозоната. Пазарите вече започнаха да отчитат риска от повишаване на лихвените проценти през 2026 г., пише euronews.

Цените на петрола претърпяха един от най-драматичните си обрати в историята в понеделник, след като президентът Доналд Тръмп сигнализира, че водената от САЩ военна кампания срещу Иран е към своя край.

За европейските потребители обаче облекчението все още не е достигнало до бензиностанцията.

На пресконференция в понеделник вечерта Тръмп заяви, че американските и израелските сили са постигнали бърз напредък във военните операции срещу Иран и подчерта, че Вашингтон няма да позволи прекъсвания на глобалните маршрути за доставки на енергия, включително през Ормузкия проток.

„Доставките на петрол ще бъдат драстично по-сигурни“, каза Тръмп, добавяйки, че САЩ биха могли да ескортират танкери през стратегическия воден път, ако е необходимо.

На въпроса дали конфликтът може да приключи до няколко дни, той отговори: „Мисля, че да“.

Цената на суровия петрол West Texas Intermediate, която скочи до 119 долара (110 евро) за барел в неделя на фона на опасения за потенциално затваряне на Ормузкия проток, падна под 90 долара (83 евро) до края на сесията в понеделник – колебание от над 30 долара за по-малко от 24 часа.

Въпреки рязкото обръщане на фючърсите, прехвърлянето на цените от едро към дребно не е нито незабавно, нито симетрично. Именно това забавяне кара икономистите да бъдат предпазливи при оценката на инфлационните рискове в еврозоната.

Според Fuelo, платформа за наблюдение на цените на горивата в реално време, цените в Европа остават високи. В Милано бензин 95 се продава за 1,89 евро за литър, дизелът – за 2,10 евро; в Париж – бензинът е 1,92 евро, дизелът – 2,06 евро; във Франкфурт – 2,12 евро за бензин и 2,19 евро за дизел.

„Най-важният канал за влияние на иранския конфликт върху растежа, инфлацията и паричната политика в Европа е покачването на цените на енергията, тъй като повечето европейски страни са нетни вносители на петрол и газ“, каза Свен Яри Щен, главен европейски икономист на Goldman Sachs.

Според емпиричното правило на банката, 10% увеличение на цените на петрола води до 0,3% увеличение на инфлацията в еврозоната. Банката предупреждава, че нелинейните ефекти могат да усилят шока, особено ако цените на газа останат високи.

Главният икономист за Европа на Bank of America, Рубен Сегура-Каюела, представи три сценария за европейската инфлация в зависимост от продължителността на високите цени на енергията:

Най-вероятен сценарий: петрол около 80 долара за барел и холандски газ TTF около 50 евро/MWh за два месеца. Инфлацията ще достигне връх от близо 2,5% през март и април и ще падне под 2% до края на лятото, а БВП ще нарасне с около 1%.

По-резки шокове: петрол 100 долара, газ 60 евро/MWh. Инфлацията средно 2,4% през 2026 г., с пик над 3%, растеж около 0,8%, целта на ЕЦБ от 2% вероятно се отлага до началото на 2027 г.

Продължителен шок: четиримесечен енергиен скок дори при петрол около 80 долара може да вдигне годишната инфлация до 2,2%, с пик от 2,5%, а БВП да се забави до около 0,9%.

Ако цените на енергията останат високи, ЕЦБ вероятно ще трябва да повиши лихвените проценти с 50–75 базисни пункта до септември.

„Пазарите вече са определили цената на този риск“, каза Сегура-Каюела.

Според Майкъл Сондърс от Oxford Economics, старият подход за „пренебрегване“ на инфлацията, породена от енергия, вече не е валиден. Той изчислява, че сегашните цени на енергията могат да повишат инфлацията в еврозоната с около 0,5–0,6 процентни пункта през четвъртото тримесечие на 2026 г.

Платформата Polymarket прогнозира 42% вероятност за повишаване на лихвите от ЕЦБ през 2026 г., спрямо едва 12% преди началото на конфликта с Иран.