За първи път в България е установено огнище на жълтата болест по лозата (Flavescence Dorée) – едно от най-опасните карантинни заболявания за лозарството в Европа. Болестта е силно заразна, нелечима и при високо ниво на заразяване изисква изкореняване на цели лозови масиви, което може да доведе до загуби на до 80% от добива в засегнатите райони, коментира агрономът Роман Рачков.

Българските лозарски райони са особено уязвими заради благоприятния климат и наличието на насекомото-преносител цикадата Scaphoideus titanus, което разпространява инфекцията. Застрашени са както традиционните сортове като Мавруд, Мелник и Гъмза, така и малките семейни стопанства. Климатичните промени допълнително улесняват разпространението на болестта и оцеляването на вектора.

Как се разпространява заболяването

Flavescence Dorée се причинява от микоплазма, която заразява проводящите тъкани на лозата. Симптомите включват пожълтяване на листата при белите сортове, зачервяване при червените, навиване на листата, стерилност на съцветията и неузряване на леторастите. Засегнатите растения отслабват или загиват, като стават източник на нови инфекции за съседните масиви.

Единственият ефективен начин за контрол е унищожаването на заразените растения и контролът на насекомото-преносител чрез инсектицидни обработки и агротехнически мерки. Използването на сертифициран посадъчен материал, редовното наблюдение и лабораторната диагностика също са ключови за ограничаване на разпространението.

Исторически контекст и рискове

Жълтата болест напомня за епидемията от филоксера в края на XIX век, когато насекомо, внесено от Северна Америка, почти унищожава европейските лозарски насаждения. Историята показва, че бързата и координирана реакция е решаваща за спасяване на лозарския сектор.

Ролята на държавата

Българската държава чрез Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) има ключова роля в ранното откриване и овладяване на заболяването, коментира още Роман Рачков. Стопаните са задължени да поддържат насажденията си в добро фитосанитарно състояние и да сигнализират при съмнение за зараза. Възможна е подкрепа за покриване на разходите по контрол на болестта и унищожаване на заразените растения.

Жълтата болест по лозата представлява сериозна заплаха за българското и европейското лозарство, като климатичните промени увеличават риска от бързо разпространение. Ранната диагностика, координацията между институциите и модерните технологии са от съществено значение за ограничаване на икономическите и екологичните щети. Остава обаче въпросът дали отговорните органи ще успеят да реагират навреме, за да предотвратят катастрофата.

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.