303 г. – Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните.

840 г. – Пиетро Традоник подписва Pactus Lotharii с франкския крал Лотар I, с което се осигурява независимостта на Венеция.

1796 г. – Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската армия.

1826 г. – Николай Лобачевски поставя началото на неевклидовата геометрия.

1836 г. – В Сан Антонио започва битката при Аламо.

1871 г. – В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор.

1886 г. – Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания.

1893 г. – Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов).

1905 г. – В Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени се срещат на обяд, за да създадат първия клуб „Ротари“.

1909 г. – Самолетът „Silver Dart“ прави първия си полет в Канада и Британската империя.

1910 г. – Китайските войски окупират Тибет.

1918 г. – Немският електроинженер д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма“.

1918 г. – В Съветския съюз войските на Василий Блюхер търпят сериозно поражение при Псков и Нарва. По-късно денят е обявен за празник на Червената армия. В днешна Русия това е Денят на защитниците на Отечеството.

1919 г. – В Италия Бенито Мусолини основава фашистката партия.

1933 г. – Япония окупира цялата северна част на Китай до Китайската стена.

1934 г. – Състои се премиерата на американския филм „Болеро“.

1943 г. – Създадена е Националната общогръцка огранизация на младежите.

1943 г. – Сформирана е Група армии „Африка“.

1944 г. – По заповед на Сталин над 400 хил. чеченци и ингуши са депортирани в Казахстан заради сътрудничество с нацистка Германия.

1947 г. – Основана е Международната организация по стандартизация ISO.

1953 г. – Във Великобритания са амнистирани 14 хиляди дезертьори от Втората световна война.

1955 г. – Провежда се първата среща на международната военна организация СЕАТО.

1958 г. – Кубински бунтовници отвличат 5-кратния световен шампион във Формула 1 Хуан Мануел Фанджо.

1959 г. – Проведена е първата сесия на Европейския съд по правата на човека.

1963 г. – Българската телевизия става член на Интервизия.

1963 г. – Създадена е Македонската академия на науките и изкуствата с първи председател Блаже Конески.

1973 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже без работа.

1981 г. – В Испания е извършен опит за военен преврат начело с подполоковника от Гражданската гвардия Антонио Техеро де Молина.

1981 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Дом за нежни души.

1987 г. – Наблюдавана е свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак.

1992 г. – Официално са закрити XVI Зимни олимпийски игри в Албервил, Франция.

1996 г. – Състои се премиерата на американския филм Мери Райли.

1999 г. – Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.

1999 г. – Лавина, с тегло над 300 хил. тона и движеща се с 290 km/ч, удря селцето Галтюр, Югозападна Австрия, в разгара на туристическия сезон. Загиват 31 души, затрупани под снега. Разрушени са 7 модерни здания.

2000 г. – Немският футболист Лотар Матеус изиграва 144-тия си мач за националния отбор, което е абсолютен световен рекорд.

2001 г. – Пусната е на вода ултрадълбоководната нефтена платформа Дийпуотър Хърайзън.

2001 г. – Президентът на Македония Борис Трайковски и на СР Югославия Воислав Кощуница подписват договор за общата си граница, като по този начин разрешават последния спорен въпрос между двете държави.

2001 г. – Радио Сити започва излъчване в по-големите градове на България.

2005 г. – За председател на 39-ото Народно събрание е избран Борислав Великов.

2006 г. – За главен прокурор на Република България е избран Борис Велчев.

2007 г. – Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.

2008 г. – Зов тигра в Приморски край на Русия е обявен за национален парк.

Родени на 23 февруари

1417 г. – Павел II, римски папа († 1471 г.)

1443 г. – Матяш Корвин, крал на Унгария († 1490 г.)

1633 г. – Самюъл Пийпс, английски писател († 1703 г.)

1685 г. – Георг Фридрих Хендел, германски композитор († 1759 г.)

1744 г. – Майер Ротшилд, немски предприемач († 1812 г.)

1782 г. – Йохан Пол, чешки ботаник († 1834 г.)

1823 г. – Найден Геров, български писател († 1900 г.)

1834 г. – Густав Нахтигал, немски лекар († 1885 г.)

1837 г. – Димитър Душанов, български книжовник († 1904 г.)

1840 г. – Всеволод Крестовски, руски офицер († 1895 г.)

1847 г. – Атанас Свещаров, български революционер († 1930 г.)

1864 г. – Вилхелм Щрайберг, немски лингвист († 1925 г.)

1864 г. – Кръстю Златарев, български офицер († 1925 г.)

1876 г. – Сенджуро Хаяши, министър-председател на Япония († 1943 г.)

1878 г. – Казимир Малевич, украински художник († 1935 г.)

1882 г. – Димитър Дичев, български революционер († 1934 г.)

1883 г. – Карл Ясперс, немски психиатър († 1969 г.)

1889 г. – Виктор Флеминг, американски режисьор († 1949 г.)

1894 г. – Димитър Атанасов, български учен († 1979 г.)

1897 г. – Валтер Денкерт, германски офицер († 1982 г.)

1899 г. – Елизабет Ланггесер, немска писателка († 1950 г.)

1899 г. – Ерих Кестнер, немски писател († 1974 г.)

1901 г. – Едгар Енде, немски художник († 1965 г.)

1905 г. – Асен Лазаров, български агроном († 1982 г.)

1915 г. – Пол Тибетс, американски генерал († 2007 г.)

1918 г. – Ричард Бътлър, американски фашист († 2004 г.)

1928 г. – Василий Лазарев, съветски космонавт († 1990 г.)

1929 г. – Алексий ІІ Московски, руски патриарх († 2008 г.)

1932 г. – Мейджъл Барет, американска актриса († 2008 г.)

1934 г. – Жак Сегела, френски рекламист

1940 г. – Георги Чалдъков, български учен

1940 г. – Здравко Велев, български дипломат († 2015 г.)

1940 г. – Илия Раев, български актьор († 2017 г.)

1940 г. – Питър Фонда, американски актьор

1941 г. – Венцеслав Андрейчев, български физик († 2001 г.)

1943 г. – Вера Ганчева, българска преводачка († 2020 г.)

1944 г. – Олег Янковски, руски актьор († 2009 г.)

1945 г. – Пламен Вагенщайн, български оператор († 1996 г.)

1946 г. – Камен Веселинов, български учен

1947 г. – Димитър Цеков, български футболист

1948 г. – Виолета Шаханова, оперна и камерна певица

1953 г. – Сатору Накаджима, японски пилот от Формула 1

1954 г. – Борислав Китов, български политик

1954 г. – Виктор Юшченко, президент на Украйна

1964 г. – Джон Норъм, норвежки китарист (Юръп)

1965 г. – Хелена Сукова, чешка тенисистка

1972 г. – Явор Гърдев, български режисьор

1983 г. – Красимир Гайдарски, български волейболист

1983 г. – Мидо, египетски футболист

1984 г. – Мамуту Кулибали, малийски футболист

1986 г. – Каменаши Казуя, японски идол

1989 г. – Килиан Шеридън, ирландски футболист

1989 г. – Амара Бейби, френски футболист

1992 г. – Кирякос Пападопулос, гръцки футболист

1994 г. – Дакота Фанинг, американска актриса