538 г. – В англосаксонските хроники е описано първото слънчево затъмнение в Англия.
950 г. – Германският крал Ото I е избран и за крал на Италия.
1113 г. – Римският папа Паскалий II признава първият монашески орден, известен като Малтийския орден.
1637 г. – Фердинанд III става император на Свещената римска империя.
1804 г. – Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството.
1835 г. – Приета е първата конституция на Сърбия.
1884 г. – Създаден е окръг Мороу в щата Орегон, САЩ.
1898 г. – Американският крайцер „Мейн“ е взривен на пристанището на Хавана, при което загиват 252 моряци. Това дава повод на САЩ да обяви война на Испания.
1902 г. – Открита е първата линия на метрото в Берлин.
1906 г. – Във Великобритания е създадена Лейбъристка партия.
1914 г. – Император Николай II издава указ за борба с алкохолизма в Русия.
1918 г. – Учреден е Медалът „Червен кръст“ с указ от цар Фердинанд I.
1919 г. – Излиза първият брой на вестник Борба – орган на Демократическата партия в Кюстендил.
1932 г. – Официално са закрити 3-те зимни олимпийски игри в Лейк Плейсид, САЩ.
1942 г. – Втората световна война: Сингапур е завладян от Япония.
1944 г. – Втората световна война: Соломоновите острови са освободени от японска окупация.
1945 г. – Създадено е издателство „Просвета“.
1946 г. – Започва да се издава вестник „Стършел“.
1948 г. – Провежда се първото официално състезание на НАСКАР.
1950 г. – Отваря врати първата езикова гимназия в България в град Ловеч.
1960 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Отвъд хоризонта“.
1961 г. – Американският отбор по фигурно пързаляне, техни близки и треньори загиват при самолетна катастрофа в Брюксел, Белгия, на път за световното първенство в Прага.
1971 г. – Великобритания въвежда десетичната система при паунда.
1976 г. – На референдум е приета новата конституция на Куба.
1976 г. – Официално са закрити 12-те зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.
1977 г. – Състои се първият полет на Космическата совалка Ентърпрайз.
1982 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Лавина“.
1989 г. – Война в Афганистан (1979 – 1989): СССР официално съобщава, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан.
1997 г. – Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България.
1997 г. – СДС от коалиция се преструктурира в политическа партия.
1999 г. – Писателят Антон Дончев печели наградата „Балканика '99“ за романа си „Странният рицар на свещената книга“.
2000 г. – Започват официални преговори за присъединяване на България към ЕС.
2003 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Кълвачът“.
2013 г. – Метеорит се взривява над Челябинска област.
Родени на 15 февруари
1564 г. – Галилео Галилей, италиански астроном († 1642 г.)
1571 г. – Михаел Преториус, немски композитор († 1621 г.)
1710 г. – Луи XV, крал на Франция († 1774 г.)
1748 г. – Джереми Бентъм, английски философ († 1832 г.)
1782 г. – Уилям Милър, основател на адвентисткото движение († 1849 г.)
1791 г. – Франческо Айец, италиански художник († 1882 г.)
1797 г. – Пьотър Анжу, руски изследовател († 1869 г.)
1831 г. – Николай Ге, руски художник, передвижник († 1894 г.)
1835 г. – Димитриос Викелас, гръцки писател († 1908 г.)
1839 г. – Райко Жинзифов, български възрожденец († 1877 г.)
1840 г. – Титу Майореску, румънски политик († 1918 г.)
1845 г. – Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)
1856 г. – Емил Крепелин, германски психиатър († 1926 г.)
1861 г. – Димитър Каданов, български военен деец († 1932 г.)
1861 г. – Халфорд Макиндер, британски геополитик († 1947 г.)
1861 г. – Шарл Едуар Гийом, швейцарски физик, Нобелов лауреат от 1920 г. († 1938 г.)
1866 г. – Константин Каварналиев, български офицер († 1913 г.)
1868 г. – Никола Благоев, български историк († 1944 г.)
1869 г. – Антон Попстоилов, български историк († 1928 г.)
1872 г. – Аргир Манасиев, български революционер († 1932 г.)
1873 г. – Ханс фон Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1964 г.)
1874 г. – Ърнест Шакълтън, ирландски пътешественик († 1922 г.)
1875 г. – Симеон Молеров, български революционер († 1923 г.)
1879 г. – Александър Димитраков, български революционер († 1912 г.)
1879 г. – Павел Делирадев, български революционер († 1957 г.)
1881 г. – Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)
1882 г. – Джон Баримор, американски актьор († 1942 г.)
1886 г. – Паул Шилдер, австрийски психиатър († 1940 г.)
1891 г. – Георг фон Бисмарк, германски офицер († 1942 г.)
1895 г. – Вилхелм Бургдорф, германски офицер († 1945 г.)
1898 г. – Дико Илиев, български композитор († 1984 г.)
1898 г. – Тото, италиански комик († 1967 г.)
1901 г. – Жорж Фав, швейцарски психоаналитик († 1981 г.)
1903 г. – Вилхелм Сьот, германски офицер († 1978 г.)
1906 г. – Богомир Лазов, български художник († 1969 г.)
1907 г. – Вълчо Химирски, български партизанин († 1984 г.)
1909 г. – Ангел Бълев, български комунист († 1967 г.)
1910 г. – Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата († 2008 г.)
1914 г. – Здравко Георгиев, български офицер († 1986 г.)
1918 г. – Алън Арбъс, американски актьор († 2013 г.)
1922 г. – Божин Ласков, български футболист († 2007 г.)
1922 г. – Златка Асенова, български скулптор
1928 г. – Ено Рауд, естонски писател († 1996 г.)
1928 г. – Луис Посада Карилес, кубински политически деец († 2018 г.)
1929 г. – Греъм Хил, британски състезател във Ф1 († 1975 г.)
1934 г. – Никлаус Вирт, швейцарски учен
1937 г. – Коен Мулийн, холандски футболист († 2011 г.)
1944 г. – Александър Серебров, съветски космонавт († 2013 г.)
1944 г. – Джохар Дудаев, чеченски лидер († 1996 г.)
1947 г. – Джон Адамс, американски композитор
1951 г. – Марку Ален, финландски автомобилен състезател
1952 г. – Томислав Николич, сръбски политик
1952 г. – Николай Сорокин, съветски руски театрален и киноактьор, театрален режисьор († 2013 г.)
1954 г. – Мат Грьонинг, американски аниматор
1962 г. – Иван Стоилкович, македонски политик
1964 г. – Крис Фарли, американски актьор († 1997 г.)
1969 г. – Роберто Баладо, кубински боксьор († 1994 г.)
1971 г. – Виргиния Здравкова, българска дизайнерка
1971 г. – Рей Сефо, новозеландски кикбоксьор
1971 г. – Рене О'Конър, американска актриса
1972 г. – Ива Пранджева, българска лекоатлетка
1972 г. – Наталия Гусева, съветска киноактриса
1972 г. – Яромир Ягър, чешки хокеист
1974 г. – Александър Вурц, австрийски автомобилен състезател
1974 г. – Джина Лин, пуерториканска порно актриса
1974 г. – Томи Путансу, финландски певец
1981 г. – Емил Гъргоров, български футболист
1981 г. – Еурелио Гомеш, бразилски футболист
1981 г. – Оливия, американска певица
1984 г. – Дорота Рабчевска, полска певица
1986 г. – Валери Божинов, български футболист





Новини - теми













Поклонението пред Цветан Атанасов ще се състои на 22 февруари в Ретро музея във Варна
Отлични Лора Христова и Милена Тодорова в преследването на Олимпиадата
Днес във Варна: Над 600 танцьори в благотворителен концерт „За повече варненчета“
Без ток във Варна и областта утре ще са...
Сълзи и сила: България отново блесна в биатлона и ски скоковете в Милано–Кортина
Месни Заговезни е - последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости
Румен Радев регистрира коалиция до 4 март, обеща програма и „разграждане на олигархичния модел“
Ивайло Мирчев: Ще сезираме прокуратурата заради поредния инцидент в АЕЦ Козлодуй
Отново спират Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" заради дефектирало устройство
България с историческа първа европейска титла при жените в бадминтона
Отсрочиха делото срещу кмета на Варна за 24 март
Варненският „Комодор” продължава победния си поход във водната топка
Какво ще бъде времето утре по Черноморието?
15 февруари в историята
Най-важното от Варна във вчерашния 14 февруари
Започнаха доставките на новите бойни машини „Страйкър“
Авария оставя един района във Варна без вода днес
Нов треньор се присъединява към щаба на Григор Димитров
Прогноза за времето - 15 февруари
Локомотив Пловдив измъкна точка срещу Черно море с гол в добавеното време
Днес: Българските биатлонистки стартитат в преследването, Тодев и Василев също влизат в битка




RSS Новини