Представете си Варна без хотели по крайбрежието, без шумни булеварди и летен трафик. Хълмовете край града са покрити с лозя, въздухът носи аромат на узряло грозде, а по прашните пътища каруци извозват реколтата към избите. Това е Варна от края на XIX век, когато лозарството е не просто поминък, а начин на живот.

Към 1890-те години лозята около града достигат близо 32 000 декара. Пътешественици описват района като живописен и плодороден, а френски дипломат възкликва, че подобно грозде трудно може да се намери дори във Франция.

Лозата присъства в почти всяко домакинство. Тя осигурява доход, търговия, престиж. Варна не е само пристанище. Тя е винен център на Североизточна България.

В началото на XX век невидим враг унищожава лозята. Филоксерата поразява масивите и принуждава стопаните да изкореняват насажденията. Цели хълмове остават голи.

Именно от тази криза започва модернизацията. През 1909 година се създава лозарски синдикат, а през 1913 година- общински лозов разсадник. Засаждат се устойчиви сортове, обучават се нови лозари. Варна доказва, че може да се възражда.

В брой на „Варненски новини“ от 1924 година се казва, че е взето решение за построяване на работилница за обработване на лозови материали. Проведена анкета установила, че варненският лозов разсадник е първи по съвършенство на уредба в България.

„Жертвите, които се направиха от общината за поставяне разсадника на такава висота са десеторно оправдани.“, пише изданието.

В брой от 1925 година на „Варненски общински вестник“ е поместен месечен отчет за дейността на разсадника на управителя. Той казва, че месечният приход е 226 хил. лева, а разходът 56 хил. лева. Общото състояние на разсадника определя като много добро.

Още през 1891 година край двореца „Евксиноград“ отваря врати първата професионална изба в България. Под покровителството на княз Фердинанд се произвеждат висококачествени бели вина- Траминер, Шардоне, Мускат. По-късно се появява и конякът „Евксиняк“, превърнал се в гордост на избата.

През 1928 година градът организира мащабна лозаро-винарска изложба. Лозарството вече е модерна индустрия. Представят се машини, нови технологии, препарати, лекции, прожекции. През 1932 година Морското казино приема втората изложба.

Никола Боев е първият, който печели медал от изложение с варненско вино. Той се включва в първото земеделско изложение през 1892 година в Пловдив и грабва среброто. След 15 години се включва и в изложението в Лондон, където се представя с червени, бели вина, ракии и коняци. Боев притежава лозя, винарна и спиртоварна. Негово е заведението „Нектар“ на ул. „6-ти септември“.

През 30-те години на миналия век Варна предлага нещо уникално и това е гроздолечението. В курорта „Св. Св. Константин и Елена“ се открива специална станция, където по лекарско предписание гостите приемат до 3 килограма грозде дневно. Лечението се комбинира със слънце и морски бани.

С откриването на морските бани във Варна градът рекламира себе си с прост, но запомнящ се девиз:„Слънце, море, грозде“. Тези три думи посрещат туристите на входа на Морската градина и се превръщат в символ на Варна.