От 2026 г. младите мъже в Хърватия отново ще преминават през задължителна военна служба. Първите около 1200 призовани получиха писма през първите дни на януари, след като наборната служба беше премахната през 2008 г.

Това е първото поколение, което се сблъсква с националната служба от премахването ѝ и присъединяването на страната към НАТО.

Хърватското правителство обяснява възстановяването на наборната служба с необходимостта да се увеличи броят на военнослужещите – в момента под 15 000, и да се подготвят младите хора за потенциални заплахи.

Министърът на отбраната Иван Анушич посочва, че програмата ще помогне на младите мъже да придобият дисциплина и умения, необходими за защита на страната.

Проучванията показват широка обществена подкрепа – около 70% от хърватите одобряват мярката. Законът бе гласуван в парламента миналия октомври с 84 „за“ и 11 „против“.

Въпреки някои критики от популистки и леви групи, първите призовани се присъединиха без сериозни протести. Според експерти, интересът към служба ще надхвърля капацитета, като броят на новобранците е ограничен.

Хърватия не е единствената страна, която обмисля връщане на наборната служба.

В Словения правителството обмисля възстановяване на службата заради намаления брой военни и необходимостта от защита на страната. В Сърбия темата се обсъжда от няколко години и нови законодателни инициативи може да бъдат внесени през 2026 г.

Според експерти, целта е предимно подготовка и обучение, а не офанзивни действия.

По времето на Югославия младите мъже са служили по една година в Народната армия. Две трети от сухопътните войски тогава са били наборници, с милион резервисти на разположение. След войните през 90-те години, страните постепенно премахват националната служба, за да се професионализират въоръжените сили.