Рибарското пристанище „Карантината“ е пример за сериозни проблеми при планирането, изпълнението и последващото му управление в лицето на предходната общинска администрация. Това заяви Лъчезар Братоев, началник на отдел „Рибарски пристанища“ в Община Варна, който представи подробен обзор на установените дефекти, финансови дисбаланси и предприетите към момента действия.

По думите на Братоев, проектът е реализиран под силен времеви и административен натиск, без да бъдат изпълнени ключови технически изисквания. Сред основните констатирани проблеми са липсата на последователно и дългосрочно изследване на морските течения, което е довело до сериозно затлачване на пристанището с наносен пясък. Допълнителен проблем е укрепването на брега с неподходящи материали – вместо предвидените по проект тритонни скални блокове са използвани дребни камъни, изсипвани със самосвали. Това е довело до срутване на бронировката още при първата по-силна буря, а северното оградно съоръжение е останало незащитено.

Сред сериозните пропуски Братоев открои и неизпълнението на изискванията на „Морска администрация“, в резултат на което след официалното откриване пристанището е било неизползваемо и се е наложил незабавен ремонт на новоизградения обект.

Сред дефектите при изграждането е и понтонът на пристанището, който е останал неизползваем в продължение на четири години, въпреки че е бил новоизграден, като в същото време е бил подготвен договор за негов ремонт на стойност 156 000 лв. Лебедките за изтегляне на лодки не са били свързани към електрозахранването, което е принуждавало ползвателите да работят с мобилни акумулатори. Монтирани са и кранове с телфери с толкова малък просвет, че на практика също са неизползваеми, въпреки че струват стотици хиляди левове и ежегодно се заплаща тяхната поддръжка.

По отношение на проблема с пясъчния нанос Братоев обясни, че Община Варна вече е договорила за сумата от около 10 000 евро участие на една от водещите холандски компании в изготвянето на специализирано проучване и идеен проект за наносозащитно съоръжение. Стартирана е обществена поръчка за конструктивен проект и за получаване на необходимите разрешителни, като процедурата е в напреднал етап.

Началникът на отдел „Рибарски пристанища“ подчерта, че за поддържане на проектния фарватер за кораби до 24 метра е необходимо драгиране три пъти годишно. Той постави въпроси относно реалните разходи за тези дейности в предходни периоди, както и за разминаванията в обявяваните суми. Според направените измервания реалната дълбочина на пристанището, без драгиране, е около 3,20 метра, а не 2 метра, както е било публично заявено.

Отчетът показва и сериозен финансови щети. Братоев констатира, че при поемането на управлението на „Карантината“ в началото на 2024 г., разходите на пристанището са възлизали на 1 020 000 лв., при приходи от едва 66 000 лв. С включени амортизации загубата надхвърля 1,2 млн. лв. Значителна част от стоянките и прилежащите терени са били незаети, въпреки че налице са били над 400 подадени молби от потенциални ползватели.

По отношение на щетите от бедствието в края на 2023 г. Братоев заяви, че първоначално е била поискана сума от 1,4 – 1,5 млн. лв. само за „Карантината“, която след проверка е редуцирана до 497 000 лв., за които вече има сключен договор след обществена поръчка.

Ураганът, причинил част от щетите, е определен като форсмажорно обстоятелство, но застрахователят е отказал покритие, след като е установил, че аварията е вследствие на неизпълнение на проекта, по-специално липсата на предвидените 3-тонни каменни блокове.

Рибарско пристанище „Карантината“ е необходим обект за Варна, подчерта Лъчезар Братоев и отчете, че натрупаните проблеми са резултат от прибързани решения, компромиси с проекта и неефективно управление от страна на предходната общинска администрация.

По думите му настоящите усилия са насочени към техническо стабилизиране на съоръжението, финансово оздравяване и реално използване на капацитета му в интерес на рибарската общност и гражданите на Варна.