На 1 януари 2026 г. България отбелязва една година, откакто е пълноправен член на Шенгенското пространство. На 12 декември 2024 г. Съветът на Европейския съюз (ЕС) реши проверките по сухопътните шенгенски граници на България и Румъния да отпаднат. България и Румъния очакват присъединяването си към Шенген от 2010 г., когато Съветът на ЕС отчете, че са изпълнени законовите изисквания. В последвалите години, въпреки тази оценка и многократните призиви на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП), в Съвета на ЕС не бе постигнато необходимото единодушие.

От 31 март 2024 г. и България, и Румъния вече прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Контролът по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния също беше премахнат от тази дата. Това бе прието по време на Испанското председателство на Съвета на ЕС на 30 декември 2023 година.

На 1 януари 2025 г. България стана пълноправен член на Шенген.

Въпреки притесненията в общественото пространство, че след влизането в Шенген и премахването на граничния контрол към България ще се засили миграционният натиск, това не се случи. На 22 декември директорът на „Гранична полиция“ главен комисар Антон Златанов съобщи, че през 2025 г. има 70% снижение на мигрантския натиск, огромен ръст на разкритите престъпления, свързани с контрабанда, рекорден брой на разбитите престъпни групи, свързани с трафик на мигранти и др. Изпращаме първата година, след като България е приета в шенгенското пространство и по суша. С това осигурихме икономически просперитет на държавата ни и докато останалите хора почиват, вие сте навън и пазите границите, обърна се гл. комисар Златанов към служителите на дирекцията.

През октомври 2025 г. Министерският съвет одобри създаването на Национален механизъм за координация и контрол на прилагането на достиженията на правото от Шенген в България.

Новият механизъм ще извършва постоянен мониторинг върху ефективното и правилно прилагане на шенгенското законодателство у нас. В него ще участват ръководни представители на политическо ниво от всички институции, ангажирани с прилагането на шенгенските правила. Сред основните задачи на механизма са решаване на координационни въпроси, предприемане на последващи мерки по констатации и препоръки от оценките по Шенген, както и укрепване на административния капацитет на страната за пълноценно участие в шенгенското сътрудничество. Механизмът ще се ръководи от национален координатор по Шенген – заместник-министър на вътрешните работи, отговарящ за въпросите на ЕС. Работата му ще се подпомага от шест тематични групи, ръководени от съответни структури на МВР и други ведомства. Създаването на механизма цели да осигури последователност и приемственост при прилагането на достиженията на правото от Шенген в България.

Министърът на вътрешните работи Даниел Митов заяви дни по-късно, че предстои България да премине през първата си периодична оценка по Шенген, вече в качеството си на пълноправен член. Очакваме положителни резултати, които да покажат отличната подготвеност на служителите за прилагането на шенгенското законодателство, посочи тогава Митов.

Според него Шенген допринася за икономическото развитие, транспортния сектор и туризма, за улесняването на преноса на стоки и за популяризирането на България като туристическа дестинация. Положителните развития ще имат дългосрочен ефект и ще се увеличават с течение на времето, коментира той.