На 1 януари в българската народна традиция се преплитат няколко празника, поради което датата е позната с различни имена – Васильовден, Нова година и Сурваки. Това припомня списание Hera.bg.

По православния календар на този ден се почита паметта на свети Василий Велики – един от тримата велики отци на Вселенската църква. Той е бил епископ в Кесария, Мала Азия, философ и писател в период на остри църковни спорове и разпространение на ереси. Свети Василий посвещава живота си на добротворството и борбата с арианството – учение, отричащо божествения произход на Иисус Христос.

На 1 януари имен ден празнуват Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Веско, Васка и всички, носещи сродни имена.

В народните вярвания свети Василий е закрилник от зли сили, магии и уроки. Смята се, че помага на хората да преодолеят скръбта и отчаянието и да устоят на грешни помисли и желания.

Много от обичаите, свързани с навечерието на Васильовден, наподобяват тези на Бъдни вечер. Трапезата се прикадява, стопанинът разчупва пита с пара за късмет, огънят трябва да гори през цялата нощ, а масата не се раздига. Най-характерният и уникален ритуал за празника обаче е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи късмет, а според това дали ще влезе или ще излезе от дома, се гадае каква ще бъде годината.

Жертвеният петел, а понякога и пуйка, се пълни с ориз или се пече със зеле и е основното ястие на празничната трапеза. На масата присъстват още пача от коледното прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с късмети.

В ранните часове на 1 януари, още преди изгрев, по домовете тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те благославят стопаните със сурвакница – сурова дрянова пръчка, извита във форма на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове и преплетени бели и червени конци. В замяна получават сушени плодове, сладки и дребни пари.

Сурвакането е ритуал за здраве, плодородие и благополучие. Всяко сурвакане започва с благословията „Сурва, сурва година!“, а сурвакницата се възприема като своеобразен магически жезъл. Произходът на обичая остава неясен – той не е познат нито при други славянски народи, нито при траки или прабългари, което го прави един от най-уникалните български обреди.