По време на апостолическото си пътуване до Турция, Папа Лъв XIV произнесе едно от ключовите си слова пред държавното ръководство, представители на гражданското общество и дипломатическия корпус. Срещата се състоя на 27 ноември 2025 г. в Президентския дворец в Анкара и бе посветена на значимия повод – 1700 години от Първия вселенски събор в Никея, историческо събитие, което отбелязва началото на систематичния богословски диалог в християнството.

В началото на словото си Папата обърна внимание на природната и културна красота на Турция: земя, богата на история, изкуство и духовност. Той подчерта, че тези дарове вървят ръка за ръка с отговорността да се гради мирна цивилизация, в която различните култури и традиции да живеят в уважение и взаимност. Символът на посещението – мостът над Дарданелите – олицетворява особената роля на Турция като свързващо звено между Азия и Европа, между Изтока и Запада, съобщи Ватикана Нюз.

Папата изтъкна, че в свят, все по-силно разделян от конфликти и противопоставяния, само обществата, които пазят и ценят разнообразието, могат да останат жизнени. В този контекст той увери, че християните, които от векове са част от турската история и култура, желаят да допринесат за единството и стабилността на страната. Лъв XIV припомни примера на св. Йоан XXIII – „турския Папа“ – който още през миналия век е подчертавал опасностите от изолацията и е обявил, че истинският път напред е културата на срещата и диалога.

В посланието си Папата обнови призива на Папа Франциск срещу „глобализацията на безразличието“, която затваря сърцата за гласа на бедните и за страданието на земята. Мостът – подчерта той – е образ и на връзката между Бог и човечеството, призив хората да изграждат помежду си отношения на справедливост, милосърдие и братство.

Папа Лъв XIV настоя за развитие, основано на справедливост, уважение към човешкото достойнство и свобода за всеки – мъже и жени, местни и чужденци. Той предупреди, че новите технологии и изкуственият интелект могат да задълбочат социалните различия, ако не бъдат поставени в служба на общото благо. Затова светът – каза той – се нуждае от промяна на политическата и икономическата траектория, за да бъде възстановено единството на човешкото семейство.

Особено внимание Папата отдели на семейството, дълбоко ценено в турската традиция. То е първата школа на гражданско съжителство и взаимна грижа. Лъв XIV предупреди, че индивидуализмът и културата, която обезценява брака, не могат да донесат щастие и сигурност. Той подчерта, че любовта е онази сила, която изгражда идентичността и позволява на човека да бъде отворен към другия. В семейството се откроява и незаменимата роля на жената – чрез образование и активно участие в обществения и политически живот тя допринася за развитието на страната и за мира в света.

Папата изрази надежда Турция да бъде „фактор на стабилност и сближаване“, като служи на устойчив и справедлив мир. Той припомни, че посещенията на предишните Папи – Павел VI, Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск – свидетелстват за желанието на Светия престол за дружба и сътрудничество с тази ключова страна на кръстопътя на цивилизациите.

В последната част от речта си Лъв XIV говори за тревожната международна ситуация, която Папа Франциск определи като „фрагментарна трета световна война“. Той подчерта, че човечеството не може да се примири със спиралата на конфликти. Ресурсите, поглъщани от войни, отклоняват вниманието от истинските глобални предизвикателства: мира, борбата с бедността и глада, здравеопазването, образованието и опазването на сътворението.

„Светият престол желае да върви напред заедно с всички народи, които поставят човешкото достойнство и цялостното развитие на човека в центъра на своя път“, завърши Папата. „Да вървим по пътя на истината и приятелството, уповавайки се смирено на Божията помощ.“