Смятаме проектобюджета за 2026 г. за възможен, заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. Той обясни, че това е компромисен вариант, който ще подкрепят с някои допълнения по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). По думите му допълненията ще бъдат насочени към разходите за субсидии в БДЖ, пощите и градския транспорт, както и други системи.

По-рано представители на синдикатите се срещнаха с ръководството на ГЕРБ във връзка с проектобюджета за 2026 г. в централата на партията в София.

Има много варианти за връзване на бюджета откъм приходната му част, обясни Пламен Димитров. По думите му допълнителните приходи могат да бъдат намерени при сериозно напрягане на събираемостта тази година. Тя е безпрецедентно висока и за двете приходни агенции, а за догодина се залага подобен процент, обясни синдикалистът.

При тази рамка вдигането на данъка върху печалбата или орязването на капиталовата програма са двете възможни алтернативи на този компромисен вариант, които натоварват бизнеса и хората, подчерта Димитров. Той допълни, че данъкът върху дивидента се плаща в по-голямата си част от гражданите, а не от бизнеса, като поясни, че ¾ от очакваните приходи ще бъдат платени от българите.

По думите му бюджетът щадящо натоварва бизнеса и хората, за да може да финансира необходимите разходи, които са в голяма степен приети със съгласие в парламента като законови гаранции за отделните системи.

Димитров посочи, че въпросът е откъде ще се намерят парите. Допълнителният милиард и половина, който увеличението на данък дивидент предлага, е балансираният подход. В разходните политики виждаме ръст на единните разходни стандарти и изпълнение на швейцарското правило, но не виждаме необходимата хоризонтална политика по доходите в част от ведомствата, допълни синдикалистът. Според него ще има напрежение в секторите, които получават само 5% ръст на доходите.

Димитров добави, че е мит, че бюджет 2026 г. е щедър към заплатите. Най-щедър е към капиталовата програма, където има ръст от 24–25%, смята той. По думите му програмата е следвана от пенсиите, а след това са заплатите, при които има 7% ръст - 880 милиона евро.

На въпрос дали са направили компромис за двата процента пенсионна вноска, Димитров заяви, че той „не е чул друго мнение от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов или от участващите в срещата“. „Останах с впечатление, че това е бюджетът, който върви към НСТС, Министерския съвет и парламента“, добави президентът на КНСБ.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов добави, че увеличението на ДДС е „неприемливо и скандално“. Той го определи като "червена линия" и обясни, че при предстоящото влизане на България в еврозоната такава стъпка би довела до негативни последици, свързани с непремерено увеличение на цени и други.

Манолов добави, че има поредица от нулеви ставки, които се използват за износ на капитали от България и на които трябва да се сложи спирачка.

Зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Деница Сачева заяви, че няма нещо в бюджета, което да е консенсусно между работодатели и синдикати. Тя заяви, че на този етап няма никакви промени в параметрите на бюджета, които да могат да бъдат съобщени.