Бившият съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов публикува дълго изявление в профила си във „Фейсбук“, в което категорично отрича твърдения на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че е оказвал или обещавал съдействие за премахването на американските и британските санкции срещу Делян Пеевски.

„Днес Бойко Борисов е замесил името ми в поредната порция интриги, манипулации и откровени неистини, типични за неговото политическо поведение и комуникация“, пише Иванов. Той заявява, че никога не е имал отношение към санкциите, наложени на Пеевски, и определя думите на Борисов като „безочливи лъжи“.

Иванов подчертава, че санкциите срещу Пеевски се основават на политическа оценка за неспособността на българските институции да се справят със системната корупция, която според него прави страната „рисков фактор“ в общността на евроатлантическите партньори.

Бившият лидер на „Да, България“ твърди, че завладяването на политическите, съдебните и контролните институции от Пеевски и неговия кръг е довело България до „ограничена международна вменяемост“. По думите му единственият начин за излизане от това положение са „реални и дълбоки институционални реформи“.

„Проблемът на Борисов е, че той се е вградил в това статукво като мома в мост“, заявява Иванов и допълва, че лидерът на ГЕРБ е фатално зависим от Делян Пеевски. Според него Борисов е правил „всякакви опити, често унизителни“, за облекчаване на положението на Пеевски, защото „санкциите срещу него са присъда и за собственото му политическо битие“.

Иванов обвинява Борисов и Пеевски, че са съборили кабинета „Денков – Габриел“, след като са осъзнали, че приетите конституционни промени представляват реална заплаха за техния модел на влияние. Той твърди, че двамата са използвали влиянието си в Конституционния съд и съдебните среди, за да осуетят съдебната реформа.

В заключение Иванов заявява, че се е оттеглил от активната политика, но е реагирал публично, защото атаката на Борисов има за цел да дискредитира усилията на „Да, България“ и ПП–ДБ срещу корупционния модел. Той подчертава, че най-важната задача пред обществото е да се отнеме контролът на Пеевски върху Висшия съдебен съвет, тъй като без това „Пеевски винаги ще остане необяснимо силен“.