Ново проучване показва, че масово използваните ваксини срещу COVID-19, разработени с помощта на иРНК, могат да помогнат на имунната система да разпознава и атакува раковите тумори.

Изследователи от Университета на Флорида и Онкологичния център „MD Anderson“ представиха резултатите на конгреса на Европейското дружество за медицинска онкология в Берлин и публикуваха данните в списание „Nature“.

Проучването обхваща както експерименти с мишки, така и анализ на медицинските досиета на над 1000 пациенти с рак. Установено е, че хората, които са получили mRNA ваксина срещу COVID-19 в рамките на 100 дни преди началото на имунотерапията, са преживявали значително по-дълго от тези, които не са били ваксинирани.

При пациенти с напреднал рак на белия дроб средната преживяемост се е увеличила от 20,6 месеца на 37,3 месеца. Най-силният ефект е наблюдаван при „имунологично студени“ тумори – видове рак, които традиционно са трудни за лечение.

Механизмът изглежда се състои в това, че mRNA ваксината активира имунната система и „събужда“ дендритните клетки – вид бели кръвни клетки, които разпознават тумора и привличат Т-клетки за неговата атака. Комбинацията с инхибитори на имунни контролни точки засилва ефекта, като отслабва защитния щит на раковите клетки.

Ръководителят на изследването Адам Грипин обяснява: „Ваксините предизвикват мощни противотуморни имунни отговори, които водят до значително подобряване на преживяемостта. Това откритие може да революционизира онкологичните грижи.“

Екипът вече е стартирал клинично изпитване Фаза 3, за да потвърди резултатите и да проучи дали mRNA ваксините срещу COVID-19 могат да станат част от стандартната терапия за рак.