610 г. – Състои се коронацията на византийския император Ираклий.

869 г. – В Константинопол е открит Всехристиянски църковен събор, който продължава до 28 февруари 870 г.

1502 г. – Христофор Колумб открива Коста Рика.

1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.

1793 г. – Конвентът във Франция въвежда Френския революционен календар.

1823 г. – В Англия започва издаването първото медицинско списание The Lancet.

1858 г. – Иларион Макариополски е ръкоположен за епископ без епархия.

1864 г. – Тропически циклон разрушава почти напълно индийския град Калкута, загиват над 60 хил. души.

1878 г. – Избухва Кресненско-Разложкото въстание.

1879 г. – Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора.

1910 г. – Португалия отхвърля монархията и се обявява за република.

1912 г. – Балканската война: Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора в края на септември. (стар стил)

1921 г. – В Лондон е основан Международният ПЕН клуб.

1930 г. – В Атина започва Първата балканска конференция за сътрудничество.

1930 г. – Британският дирижабъл R101 катастрофира във Франция по пътя си към Индия и убива 48 пътници.

1931 г. – Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия полет над Тихия океан, прелитайки 8000 км от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути.

1944 г. – България във Втората световна война: В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия.

1962 г. – Във Великобритания Бийтълс издават първия си сингъл Love Me Do.

1962 г. – Състои се премиерата на Доктор Но – първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд.

1970 г. – Ануар Садат е избран за президент на Египет.

1983 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Йо-хо-хо.

1983 г. – Полският дисидент Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир.

1985 г. – В София е открита Национална галерия за чуждестранно изкуство.

2000 г. – Масови демонстрации в Белград и другите големи градове довеждат до оставката на сръбския ръководител Слободан Милошевич, който отказва да признае поражението си от Воислав Кощуница на президентските избори.

2007 г. – Сергей Станишев открива новопостроения участък от Автомагистрала Тракия между Чирпан и Стара Загора.

2019 г. – Слави Трифонов учредява партията си „Няма такава държава“.

Родени на 5 октомври

1609 г. – Паул Флеминг, германски поет († 1640 г.)

1713 г. – Дени Дидро, ­ френски философ и енциклопедист († 1784 г.)

1717 г. – Мари-Ан дьо Шатору, френска благородничка († 1744 г.)

1781 г. – Бернард Болцано, чешки математик († 1848 г.)

1829 г. – Честър Артър, 21-ви президент на САЩ († 1886 г.)

1853 г. – Константин Стоилов, министър-председател на България († 1901 г.)

1858 г. – Хайнрих фон Батенберг, германски принц († 1896 г.)

1860 г. – Герасим Струмишки, български митрополит († 1918 г.)

1864 г. – Луи Люмиер, френски изобретател († 1948 г.)

1878 г. – Герасим Михайлов, български комунистически деец († 1925 г.)

1882 г. – Робърт Годард, американски изобретател († 1945 г.)

1887 г. – Рене Касен, френски дипломат, Нобелов лауреат († 1976 г.)

1900 г. – Стефан Мокрев, български писател, дипломат († 1982 г.)

1902 г. – Рей Крок, основател на веригата „Макдоналдс“ († 1984 г.)

1920 г. – Мелитон Кантария, съветски военен († 1993 г.)

1922 г. – Румен Цанев, български биохимик – академик († 2007 г.)

1922 г. – Хосе Фройлан Гонзалез, аржентински пилот от Формула 1 († 2013 г.)

1926 г. – Илия Джаджев, поет от Социалистическа Република Македония († 1991 г.)

1930 г. – Райнхард Зелтен, германски икономист, Нобелов лауреат през 1994 г. († 2016 г.)

1930 г. – Юрий Яковлев, български драматичен актьор († 2002 г.)

1930 г. – Павел Попович, съветски космонавт († 2009 г.)

1935 г. – Освалд Винер, австрийски писател († 2021 г.)

1936 г. – Вацлав Хавел, първи президент на Чехия († 2011 г.)

1947 г. – Брайън Джонсън, британски музикант

1950 г. – Джеф Конауей, американски актьор († 2011 г.)

1952 г. – Емомали Рахмон, президент на Таджикистан

1952 г. – Клайв Баркър, британски писател

1956 г. – Йордан Цонев, български политик

1957 г. – Георги Велинов, български футболист

1958 г. – Брент Джет, американски астронавт

1960 г. – Даниъл Болдуин, американски актьор

1975 г. – Кейт Уинслет, британска актриса

1976 г. – Рамзан Кадиров, чеченски президент

1978 г. – Джеймс Валънтайн, американски музикант

1983 г. – Ники Хилтън, една от наследниците на семейство Хилтън, актриса и фотомодел

1986 г. – Валери Домовчийски, български футболист

1987 г. – Александра Жекова, българска сноубордистка