Брутният външен дълг на България – публичен и частен – достигна €53,7 млрд. в края на юли 2025 г., сочат предварителните данни на Българската народна банка, цитирани от БТА. Това представлява увеличение от 20,9% на годишна база.

За сравнение, към края на юли 2024 г. външният дълг е възлизал на €44,48 млрд., или с €9,3 млрд. по-малко. Към прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) дългът се равнява на 47,9%, при 42,9% година по-рано.

Краткосрочният дълг е €8,77 млрд., което е 16,3% от общия дълг. Той нараства с 5,6% на годишна база. Дългосрочните задължения възлизат на €45,01 млрд., което представлява 83,7% от общия дълг. Те нарастват с 24,4% спрямо предходната година. От външните задължения €36,2 млрд. са с матуритет над една година. В евро са деноминирани 80% от общия външен дълг.

В секторна структура най-значителен ръст се наблюдава при държавното управление. Външният дълг на държавата е €17,8 млрд., или 15,9% от БВП. Това е с 76% повече спрямо година по-рано. Делът му в общия външен дълг достига 33,1%, при 22,7% през юли 2024 г. Задълженията на Централната банка са €1,89 млрд., което е спад от 7,1%. Външният дълг на другите парично-финансови институции е €7,71 млрд., като се увеличава с 19,3%. Задълженията на сектор „Други“ възлизат на €13,64 млрд., което е ръст от 6,4%. Вътрешнофирменото кредитиране е €12,73 млрд., като намалява с 2,4% на годишна база.