Документът цели въвеждане на ред в свободното къмпингуване и създаване на условия за организиран и природосъобразен отдих, в духа на принципа „Не оставяй следа“.
Наредбата изключва категорично къмпингуване върху плажове и дюни, както и в резервати, природни забележителности и защитени местности. Забрана се въвежда и за свлачищни райони и крайбрежни заливаеми ивици.
Възможност за обособяване на къмпинг зони ще има в държавни, общински и частни имоти, включително в горски територии и земеделски земи, но без промяна на предназначението им. Предвижда се и сезонност – от 1 май до 30 септември.
Правото да се обособи място за временно къмпингуване принадлежи на собственика на имота или на наемател с изрично правно основание. В частни имоти това ще става с нотариално заверена декларация за съгласие.
Процедурата минава през заявление до кмета на съответната община и пакет от документи – собственост, кадастрална скица, ситуационен план, становища от пожарната, здравните власти и екоинспекцията. Разрешението ще се дава със заповед за срок до 3 години.
Ситуационният план трябва да определя точните места за палатки, кемпери и каравани, достъп, паркинги, контейнери за отпадъци и санитарни зони. Въвеждат се минимални отстояния – 3 метра между обектите и 2 метра до зоните за движение. Площта за разполагане не може да надвишава 70% от имота.
Задължителни стават и санитарни стандарти: една химическа тоалетна на всеки 30 души, разположена на поне 5 метра от местата за настаняване.
Операторите на къмпинг-зоните ще трябва да осигурят охрана, поддръжка на терена, събиране и извозване на отпадъците, както и редовна поддръжка на санитарните съоръжения. Посетителите ще бъдат длъжни да спазват правилата, да пазят чистота и да не променят естествения ландшафт.
Контролът ще се осъществява от общинските администрации, Министерството на туризма и областните управители. Всяко обособено място ще бъде вписвано и публикувано на сайтовете на съответните институции.