Над 170 петна от изхвърлен нефт и корабно гориво са регистрирани за последната година в акваторията на България в Черно море. Това показва разследване на „Грийнпийс“ – България и SkyTruth, обобщено в нова интерактивна карта.

Общата площ на засечените разливи е 819.1 кв. км – територия, която е почти два пъти по-голяма от град София и надвишава по размер всички плажове по българското Черноморие взети заедно.

Най-често петната се дължат на изхвърлени трюмни води, замърсени с нефт, корабно гориво, химикали и тежки метали. Това са водите, които се събират в най-долната част на корабите, където се намира машинното отделение. Когато корабите изхвърлят необработени трюмни отпадъци в морето, нефтът се разлива на повърхността и образува петна. Ето защо от птичи поглед те изглеждат като продължителни линии за разлика от нефтените разливи, които са по-концентрирани. Макар да не са толкова зрелищни, те са също така вредни и замърсяващи – понижават качеството на водата, нарушават основите на хранителната верига в морето и водят до понижена репродуктивност или директна смъртност при някои риби и делфини.

„За съжаление, такива нефтени петна често биват подценявани и не получават внимание колкото големите петролни разливи. Това замърсяване рядко се отчита като официална статистика, а още по-рядко води до санкции. Заговаряме за нефтено замърсяване едва когато видим изхвърлен мазут по българските плажове“, коментира Мартин Томов, координатор на кампания „Живо Черно море“ в „Грийнпийс“ – България.

„Липсата на контрол върху изхвърлянето на нефтени отпадъци и трюмни води е поредният пример за пренебрежителност към закрилата на Черно море. Имаме нужда от по-строги мерки за защита, повече защитени зони и резервати, където морските организми да се развиват необезпокоявано“, допълва още той.

През август „Грийнпийс“ – България стартира петиция с искане за забрана на бъдещи проекти за добив на нефт и газ в Черно море. Петицията е в отговор на планираното от Български енергиен холдинг включване в консорциум за търсене на газ. Изграждането на подобна инфраструктура ще бъде поредният удар върху морската екосистема, която вече е подложена на сериозен натиск от дънно тралене, нерегламентиран риболов, еутрофикация, военни действия. Предвидените мегапроекти носят риск от замърсяване и ще нанесат допълнителни щети върху черноморската флора и фауна, отбелязват от неправителствената организация.

За да се засекат нефтените петна, е използвана системата SkyTruth Cerulean, която използва сателитни данни от Sentinel-1 на Европейската космическа агенция. Картата показва нефтени петна в период от 6 юли 2024 г. до 26 юни 2025 г. На нея са изобразени единствено разливи, които са двойно потвърдени от специалисти на „Грийнпийс“ и Skytruth след проверката със софтуер. Данните представляват едва част от цялостната картина, тъй като сателитните снимки улавят региона само веднъж на няколко дни, а така много от петната остават скрити.