Идеята за такъв музей се разисква повече от 10 години. Във времето назад има решения на Общински съвет в Провадия, с които са определяни дадени имоти за целта, но до реални действия така и не се стига.
През март тази година Община Провадия е направила постъпки за изработване на ПУП-ПРЗ за изменение на действащия регулационен план на града, за да се промени отреждането на имота, в който следва да се реализира сградата. Общината е внесла и инвестиционно предложение за проектиране и строителство на музея.
Имотът се намира в централната част на града. Разположен е между ул. “Св.Св. Кирил и Методий“, ул.“Трети февруари“ и ул.“Генерал Скобелев“.
От уведомлението на кмета на Провадия до РИОСВ става ясно, че идеята е върху част от терена да бъде изградена сградата на музея, а останалата част да се използва за озеленяване за широк обществен достъп, което да даде на гражданите и посетителите на Провадия място за отдих и почивка. Така всеки желаещ ще има възможност да се запознае с един от символите на града – солта.
От администрацията припомнят, че през последните няколко години, наред с археологическите разкопки, текат и усилени дейности по консервацията, реставрацията и социализацията на праисторическия комплекс.
Провадия – Солницата се намира в непосредствена близост до съвременния град Провадия и представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5600 – 4350г. пр.Хр.), превърнал се в първият праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4350г. пр.Хр.). Заема площ от около 300 дка. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което той се намира.
Тази кратка характеристика на археологическия паметник е формулирана след 20 години теренни проучвания и го определя като един от най-значимите праисторически обекти в Югоизточна Европа.
От години ръководителят на разкопките на Солницата акад. Васил Николов настоява за разкриването на Музей на солта.
В момента всички находки, резултат от 20 години проучвателен труд, се намират в хранилището на Историческия музей в Провадия и много малка част от тях могат да бъдат показани в експозиция.