Олимпийски реликви, показващи постиженията на варненските спортисти, както и Царска футболна купа, могат да видят посетителите на музея на спорта във Варна. Той се намира в Юнашкия салон в крайморския град и макар че все още няма статут на музей, представя повече от 150 експоната, а колекцията непрекъснато се увеличава.

Идеята да представим успехите на варненските спортисти, сред които има олимпийски, световни, европейски и национални шампиони, възникна през 2016 г., каза за БТА началникът на общинската дирекция „Спорт“ Кристиан Димитров. По думите му целта е да стане видно колко много постижения имат местните клубове и техните възпитаници. Най-хубавото е, че в Юнашкия салон идват много деца и младежи, подчерта Димитров. Според него, когато видят големите успехи на своите съграждани, има голям шанс и у тях да се запали спортният дух и в бъдеще да накарат сънародниците си да се гордеят с тях.

Димитров посочи още, че идеята за музея среща голяма отзивчивост у местната спортна общественост. По думите му се носят нови и нови експонати и вече трудно се намира място къде да бъдат представяни. Повечето от изложените предмети са дадени на музея с протокол, който му дава правото да ги съхранява и представя.

Централните витрини в музея са посветени на варненските спортисти, представили блестящо страната ни на олимпиади. Посетителите могат да видят сувенири от постиженията на боксьора Ивайло Маринов - олимпийската му титла от Сеул през 1988 г., световната в Мюнхен през 1982 г., и четирите му европейски титли – 1981, 1983, 1989 и 1991 г.

Акцент в музейната сбирка е витрината на футболния клуб Черно море. Спечелената от отбора Купа България през 2015 г. стои редом със „Златната топка“ на националния селекционер Илиан Илиев, когато е избран за треньор номер едно на страната ни през 2021 г. Същата награда, но шест години по-рано получава и друг от най-успешните треньори на „моряците“ – покойният вече Никола Спасов. Сред експонатите е и архивна снимка на футболист номер едно на Варна за 20 век Божил Колев, който е пет пъти шампион на България и три пъти носител на Купа България.

Обособена е и витрина за вечния „враг“ – футболен клуб Спартак. В нея вниманието привлича сребърната Царска купа. Тя е връчена на отбора на 18 септември 1932 г., пред 10 000 зрители в София, където Шипченски сокол (днес Спартак - Варна) побеждава Славия с 2:1 след продължения и става държавен първенец. Гостите могат да видят и Купата за най-добър вратар на българското първенство за 1983-1984 г., спечелена от капитана на „соколите“ Красимир Зафиров. Във витрината не липсват и снимки от незабравимия за феновете 1/8-финален сблъсък на Спартак от турнира за Купата на носителите на купи (КНК) с Манчестър Юнайтед на 19 октомври 1983 г. Мачът се играе пред 40 000 зрители на стадион „Юрий Гагарин“, а варненци губят с 1:2.

Посетителите на музея могат да видят олимпийският екип от Лондон 2012 на Йордан Йовчев, както и медалът му от турнира Гран При през 2007 година в Милано. Сред олимпийските реликви е и наградата на Румяна Нейкова за спортист номер едно на България за 2008 г., спечеленият медал от бореца Иван Янков, както и факелът, носен от варненските спортисти за олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.

В музея е обърнато специално внимание на най-грациозния спорт – художествената гимнастика, с постиженията, с които Варна има основания да се гордее. Посетителите могат да видят златния медал на Деспа Кателиева, спечелен на световното първенство в града през 1969 г., както и отличията, и част от уредите, с които са играли нашите момичета в Сараево през 1989 г. Тук са и предмети, дадени от капитана на златния национален ансамбъл в Токио - Симона Дянкова.

Редом с витрината, посветена на нежните дами от художествената гимнастика, стои тази с постиженията в областта на каратето и бокса. Неслучайно Варна отдавна си е спечелила прозвището „столица на бойните спортове“, подчерта Димитров. Специално място в колекцията заема оригинална купа на първия българин световен шампион по карате киокушин - Шихан Емил Костов, който триумфира в най-твърдия стил през 2001 г. в родината на този спорт - Япония. Във витрината са ръкавиците на световната и европейска шампионка по бокс Станимира Петрова, както и на световния шампион по кикбокс в стил К1 за професионалисти – Владимир Вълев (Питбула).

Специално място в музея е отредено на водните спортове. Посетителите могат да видят част от отличията от най-старото плувно състезание у нас – маратона Галата-Варна, чието начало е поставено през 1940 г. и не е прекъсвано дори по време на войната. Изложени са греблото на трикратния бронзов медалист от световно по кану каяк – Паисий Любенов, както и отличията на неговите колеги Добромир Дончев и Йордан Йорданов. Подредени са и реликви от ветроходството, плуването, водната топка.

Във витрините могат да бъдат разгледани и постиженията на варненските спортисти в колективните игри – баскетбол, волейбол, хандбал. Медали, фланелки, снимки разказват и припомнят истории и имена, прославили града и родината по света. Пример за това е и представеният пикел на Атанас Скатов - първият българин, изкачил четири осемхилядника за една година, и на всеки от тях развял логото на Варна – Европейска столица на спорта.

Специално място в музея намира снимката на проектанта на Юнашкия салон - архитект Манол Йорданов. Строителството на тази уникална не само за Варна сграда започва през 1909 г., а официалното ѝ откриване е на 9 май 1911 г. Тя е построена с дарения от граждани, частично финансиране от Общината и с участието на няколко спортни организации. На фасадата ѝ и до днес стои девизът „Смелост, стройност, солидарност, здраве, труд и постоянство“ - идеалите на Юнашкото движение, очертани от идеолога му Тодор Йончев през 1898 г.

Кристиан Димитров съобщи още, че на 17 май – Деня на българския спорт, Юнашкият салон ще бъде домакин на Ден на отворените врати. По този начин до спортната слава на Варна ще могат да се докоснат повече ученици и граждани.