„Бизнесът има интерес да произвежда качествена и безопасна храна, за да стигне и остане на пазара. Затова самоконтролът е в основата на доверието на потребителя и на него се крепи цялата хранителна индустрия.“ Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев по време на VI годишен форум „Отговорно производство и търговия“ на изданието „Мениджър“.

Заместник-министър Йоцев подчерта, че успешният бизнес с храни от суровините до трапезата се основава на три основни стълба, включващи безопасност, качество и устойчивост, която съдържа цял комплекс от изисквания и политики, гарантиращи продоволствената сигурност. Спазването им е базата за изграждане на доверие между участниците по веригата.

По време на форума, в който участваха представители на браншови организации на производители, преработватели, търговци и потребители, стана ясно, че на българския пазар се разкриват все повече възможности за реализация на продукцията на родните производители при конкурентни условия с останалите и гарантиране на сигурност, яснота и предвидимост по отношение суровини, продукти, обеми. Беше подчертано, че водещо е поддържането на международните и европейски системи и стандарти за качество, което гарантира сигурността на потребителя и повишава неговото доверие.

В този контекст заместник-министър Йоцев посочи, че Българска агенция по безопасност на храните успешно изпълнява функциите си по отношение гарантиране на хранителната безопасност в ролята й на официален държавен контрол. От бранша бе изразена подкрепа за прилагането на официалния държавен контрол от БАБХ и посочиха, че има много добро ниво на регулация и контрол по отношение безопасността на храните.

На форума беше поставена и темата за необходимостта от обновяване на производствените стандарти, като беше направено разграничение, че има браншови и национални стандарти. Заместник-министър Йоцев припомни, че Министерство на земеделието и храните инициира процес на преглед на националните стандарти за храни и обновяването на тези, които не отговарят на промените в европейското и национално законодателство. Той припомни, че спечелилият доверието на потребителя бранд „БДС“ е означение за доброволен национален стандарт и уточни, че по настоящем в България няма официални и задължителни държавни стандарти за производство на храни. Смисълът на прилагане на доброволните стандарти е да даде гаранция за поддържане на утвърдено качество, което да донесе принадена стойност при завоюване доверието на потребителя.

По отношение политиките по агрохранителната верига, заместник-министърът посочи, че за близо десетте месеца в управлението, екипът на Министерство на земеделието и храните успя да разработи седем закона, четири от които ЗИД и три нови, като успя да ги придвижи до различна степен на готовност – от междуведомствено съгласуване и одобрение от МС до второ четене в Народното събрание. Заместник-министър Йоцев подчерта, че фокусът на направените промени е в посока пазарна и бизнес визия за сектора, като сред по-значимите са тези в Закона за храните и Законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Той посочи, че целта е свързана с осъществяване на проследимост, подобна на тази за безопасност на храните. Заместник-министърът подчерта, че от първия ден политиките се структурират по продуктови вериги, като посочи, че към момента работят 15 консултативни съвета, както и два национални съвета по храните и горите, като 7 са напълно нови, 3 изцяло обновени и преструктурирани по модел, който включва представители от всички заинтересовани страни, в това число от бизнеса, браншовите организации, науката, институциите. Целта на тези съвети е да допринесат за взимането на информирани решения и да подпомогнат подобряването на баланса по съответните продуктови вериги.

Във връзка с направената от ЕС заявка през настоящата седмица за „даване назад“ по отношение зелените изисквания на ОСП за малките фермери, заместник-министърът коментира, че се очаква това да се отрази на намаляване на административната тежест и да подпомогне конкурентността им на пазара. Той подчерта, че България с активната си позиция многократно отстоява необходимостта от облекчаване на изискванията по отношение климатичните въздействия в общата селскостопанска политика, като кауза на екипа е да се създадат условия за облекчаване на производителите от несвързани пряко с производството тежести с фокус към по-добро приобщаване и позициониране на пазара.