Днес се навършват 579 години от битката при Варна, известна още като битката на народите, в която през 1444г. загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело и 10 000 бойци от съюзническата християнска армия.

През септември 1444 г. започва вторият поход. 16-хилядната армия минава Дунава при Оршова и през Дунавската равнина се отправя към Черноморието.

На 10 ноември през далечната 1444г. 20-хилядната съюзническа християнска европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело се среща за решително сражение пред крепостта Варна с 60-хилядните османо-турски войски на султан Мурад ІІ. Първи атакуват турците. След променлив успех християните постигат превес - към средата на деня двата османски фланга са отблъснати назад. С 500 рицари кралят се спуска в атака срещу 10-хилядния яничарски център, охраняващ султана. Въпреки героизма на краля и неговите бойци, кралският отряд е разбит, а кралят – посечен от яничарска сабя.

По заповед на султана набучената на копие кралска глава се разнася по бойното поле, което обезкуражава и дезорганизира християнските войни. При Варна загиват 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци. Българският и останалите поробени европейски народи се разделят за векове напред с мечтата си за скорошно освобождение.

След тази решаваща битка Югоизточна Европа попада за векове под османска власт. В битката участва като държава единствено Ватикана, но много народи имат свои представители – българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи (дн. румънци), рутени (староруси), хървати, саксонци, литовци.