Икономисти реагираха на заявките за протести на земеделци след като вчера в Народното събрание бе гласувано решение забраната за внос на украинско зърно да падне. Въпреки че самото решение на българските депутати е по-скоро формалност, тъй като забраната на ниво ЕС пада от днес, зърнопроизводителите заявиха, че са обединили безпрецедентно всички сектори в земеделието и от другата седмица започва национален протест с блокиране на гранични пунктове, пътища, магистрали и очакват 1 млн. души да ги подкрепят. Блокадата ще се пренесе във вторник и в столицата.

В студиото на Нова телевизия тази сутрин икономистът Лъчезар Богданов заяви, че на практика България не внася украинско зърно, тъй като страната ни е огромен нетен износител на пшеница и ¾ от българската пшеница се изнася. При слънчогледа ситуацията е друга, има внос, но и винаги такъв е имало, включително и от други страни като Румъния. Съответно страната ни е износител на олио, тъй като имаме изградени големи мощности за преработка. "Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио", обясни Богданов.

Според Богданов производителите реално се стремят към по-високи цени за собствената си продукция.

"Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната - първите седмици и месеци, на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско", каза Богданов.

В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна?

Лъчезар Богданов се обяви срещу "бланкетното подпомагане". Трябва да се гледат данните и реалното състояние по сектори и нанесени конкретни щети. Помощите трябва да бъдат насочени към някой бранш, който е преживял голям шок под външно влияние, например война или бедствие.

"Нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство", поясни Богданов.

В дискусията бяха намесени и данните за европейските субсидии, които в социалните мрежи вчера изнесе Тихомир Безлов. От влизането в ЕС повече половината от евросубсидиите отиват в селското стопанство, което означава, че от 4,2 млрд. лв. годишно - 2,91 млрд. лв. са за селското стопанство. Данните са за 2018 г., но съотношенията са подобни и през другите години. Около 70% от тази селскостопанска субсидия отивала в около 100 големи и около 1000 по-малки зърнари, които сега организирали протестите срещу вноса на украинско зърно. Безлов посочва, че украинците не ползват европейски субсидии и никой не им връща акциза за горивото и въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури А българските производители имат е евросубсидии и въпреки това в момента искат 20% по-висока цена от тази на световните борси.

За миналата година (2022 г.) "зърнарите" са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв.

Тихомир Безлов поставя акцент и върху "чудовищната концентрация на земята в България", срещу която винаги държавата се е борила. Европейските субсидии за селското стопанство са направени за да помогнат на малките и средни производители, а не на едрите, но и при въведения таван от 300 000 евро, българските зърнари са раздробили на хартия бизнеса си, но не и фактически.

"Няма да видите "зърнарска фирма" с 30 млн. евро субсидия като бе преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (Организирана престъпна група). За да се вмести в тавана от 300 хил. евро, "зърнара" трябва да направи 100 фирми съответно със собственици, счетоводители, евентуални наети лица и т.н. От 2015 г. с колеги поставяме тази тема на даващите парите, но си цари тишина."