Към момента излизането на Русия от черноморската зърнена сделка не се отразява драстично на цените на пшеницата на международните пазари. Това е становището на Българския фермерски съюз. Първоначално зърното поскъпна с 5 евро на тон на борсата в Париж след новината, но затвори в края на деня само с 0.50 евро положителна промяна. „Спирането на зърнената сделка се очакваше от търговците и производителите и затова не се отрази толкова на пазара. Всички бяха подготвени за тази ситуация и не случи нещо фатално“, коментира Преслав Борисов от ръководството на БФС. Независимо от това върху пазара може да има въздействие и на по-късен етап, допълни той.

До момента пшеницата се търгува на около 230 евро за тон на международните пазари. Това е дори по-ниска цена в сравнение с 22 юни 2023 г., когато на световните борси беше ударен пик от 251 евро за тон от началото на новата кампания, обясни Борисов.

Търговците и фермерите наблюдават ситуацията на международните пазари, защото новините от днес за по-високите температури в царевичния пояс на САЩ, както и нападението над Одеса, където по данни на украинските власти са унищожени 60 000 тона, могат да окажат влияние на пазара. Ако продължат неблагоприятните климатични условия в САЩ, може да има покачване на цените на царевицата.

Основната трудност в момента за конкурентноспособността на зърното в ЕС и в частност България е доста по-ниските нива на база доставна цена от Русия, като към момента разликата за дестинация Северна Африка е около 15 долара в полза на русата доставка. Това означава, че европейското зърно е по-скъпо. Този фактор оказва сериозен проблем за реализацията и на българската продукция за държавите, където купуват пшеница с руски произход.

Силно волатилният Матиф от около 5-7 евро на дневна база влияе върху решенията на земеделските производители да продават и в същото време на консуматорите да купуват, което забавя сделките. Всяка една от страните покрива само текущите си нужди с цел постигане на по-добри ценови нива.

Жътвата на ечемик в България е приключила почти навсякъде с много различни добиви. Първоначалните нива на търговия бяха около 375 лв. на тон на пристанище Варна, а към момента цените са доста по-ниски. Жътвата на пшеницата на много места продължава, но докато в Северозападна България дъждовете попречиха и влошиха качеството, в Добруджа пък се наблюдава засушаване, което оказва негативно влияние върху царевицата.

Миналогодишните много високи производствени разходи, съчетани с не добър добив, както и влошеното качество на много места, ще създава доста сложна ситуация за зърнопроизводителите ако не се подобри ценовото равнище, което към настоящия момент с ниските нива от Русия, изглежда нелека задача, независимо от днешните новини, подчерта още Преслав Борисов.

Първоначално сделката за износ на украинско зърно беше сключена с Русия с посредничеството на Турция и ООН през юли миналата година. Тя позволи на Украйна да възобнови износа на зърнени култури през южните си пристанища, които бяха блокирани от Русия от началото на войната. Сделката имаше за цел да облекчи глобалната продоволствена криза.

Цените на пшеницата, основната съставка на хляба, са паднали с около 14% досега тази година, а на царевицата е намаляла с около 23%. Настоящата световна продоволствена криза обаче далеч не е приключила. Световните запаси от царевица започнаха сезон 2021-2022 на шестгодишно дъно и така нахлуването на Русия в Украйна, един от най-големите износители на царевица в света, доведе до значителен скок в цените. Рязкото увеличение на износа от Бразилия обаче оттогава помогна за увеличаване на доставките заедно с износа на близо 17 млн. тона царевица през коридора. Министерството на земеделието на САЩ прогнозира, че глобалните запаси от царевица до края на сезон 2023-2024 ще достигнат петгодишен връх. Глобалните запаси от пшеница са по-свити и се прогнозира, че ще бъдат на осемгодишно дъно в края на сезон 2023-2024 г.