Продължителната гореща вълна в Европа стана причина за отбелязването на екстремно високи температури по Средиземноморието – 48°C в Сардниия, 47 °C в Сицилия и 46,4 °C на Пелопонес.

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна. 

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата “Коперник” (C3S), средната температура на въздуха през юли 2023 г. в глобален план е била с 0,72 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,89 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.). Тези стойности определят изминалия месец юли като най-топлия юли от 1979 г., като разликата със следващите пет най-топли месеци юли в класацията (2016, 2019, 2020, 2021 и 2022 г.), е значителна и надхвърля 0,3 °C.

При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., се потвърждават данните от Коперник, че изминалият юли е най-топлият за последните 173 години и месецът значително превъзхожда следващите в тази класация.

Аномалията на двете графики е различна, защото в тази от NOAA за норма се използва периодът 1901 – 2020 г. Нормата от този период е по-ниска от нормата, използвана от Коперник, което е потвърждение на затоплянето, настъпило през последните 30 години. Това е и причината да има разлика между месеците с положителна (червени) и отрицателна (синя) аномалия. Но макар стойността на самата аномалия да е различна при двете агенции, то тенденцията на повишение на средната юлска температура е еднакъв. 

В климатологично отношение юли е бил най-топлият месец в годината глобално и от тази гледна точка той е и най-топлият месец изобщо в историята на земното кълбо от 1850 г. насам. 

При разпределението на температурните отклонения по земното кълбо, с наднормени температури се отличават по-голямата част от Южна Америка, Европа, Африка и Азия. По-топло от обичайното е било и в южната и западната част на Северна Америка и източната половина на Австралия. По данни на NOAA площите с рекордно високи средни юлски температури покриват 9,3% от повърхността на света, което е най-високата стойност по този показател, откакто се води статистика за него от 1951 г. 

Сравнително малко региони са с температури под нормата, като такива по-големи площи са концентрирани в централните части на САЩ и Канада, в Гренландия, Североизточна Европа, Пакистан и Северна Индия, Западна Австралия и Южна Африка. Най-големи територии с поднормени температури има в Арктика и най-вече Антарктида. Отново по данни от NOAA площите с рекордно ниски температури през юли са били по-малко от 1% от земната повърхност. 

Изминалият юли е бил с най-високи средни месечни температури в Азия, Африка, а Южна Америка отчита най-високата си месечна аномалия до момента – т.е. най-голямо отклонение от нормата. В Северна Америка юли 2023 г. е вторият най-топъл юли в историята, а в Европа това е осмият най-топъл юли, като Европа ще бъде разгледана подробно по-надолу. Няколко страни също отчитат най-топлия юли в своята инструментална метеорологична история: Перу, Япония, Карибите и Тасмания. 

Горещите вълни, които властваха в голяма част от месеца в различните части на света, доведоха до отчитането на екстремно високи стойности на много места,

като ще покажем само малка част от тях. 

В Долината на смъртта в САЩ бяха измерени 53,3 °C. Това не е толкова изненадващо, защото мястото е рекордьор по горещина – тук на 10 юли 1913 г. е била измерена най-високата температура на Земята от 57,5 °C, според Световната метеорологична организация.

Китай “счупи“ рекорда за максимална температура, като в градчето Санбао в префектурата Турпан в Синцзян-Уйгурски автономен район, на 16 юли бяха отчетени 52,2 °C. Старият рекорд на страната беше от 2015 г. – 50,3 °C, измерени в същия район.

Интересен факт за Китай е, че през изминалата зима там беше отбелязана най-ниската температура – на 22 януари в Мохе, град в североизточната китайска провинция Хейлунцзян, температурата се понижи до минус 53 °C, с което според Китайската метеорологична служба, е подобрен предишният рекорд от минус 52,3 °C, регистриран през 1969 г. По този начин абсолютната температурна амплитуда (разликата между най-високата и най-ниската измерена температура) на Китай нараства на 105,2 °C. (Само за сравнение, за България тази стойност е 83,5 °C.)

Близо 50 °C (49,5) бяха отчетени на 5 юли в град Адрар в Алжир.

През изтеклия месец юли бяха отбелязани много „топли“ рекорди. Например град Финикс, САЩ отбеляза най-дългата си серия от 31 поредни дни с температура над 43,4 °C. Предишната рекордна серия е от „само“ 18 дни такива дни и се е случила през далечната 1979 г. 

Забележителни дневни рекорди бяха отчетени в глобален мащаб. Според “Коперник” почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C

емпературите на въздуха над океаните също са били преобладаващо над средните. Изключително голяма положителна аномалия е била отчетена в голяма част от Северния Атлантик. Голяма положителна аномалия е наблюдавана и в районите, подвластни на развиващия се Ел Ниньо, над екваториалната и тропична източна част на Тихия океан. Необичайно високи температури бяха регистрирани и около Антарктида. 

Регионите с относително ниска температура са се простирали в южните части на трите океана – Атлантическия, Индийския и Тихия. Температурите на въздуха също са били по-високи от средните за периода 1991 – 2020 г. в по-голямата част от тропиците и Северния Пасифик, с особено високи стойности на изток от Япония. 

Високите температури на въздуха над океаните и моретата е в синхрон с отчетената рекордно висока средна месечна температура на морската повърхност. Най-голяма аномалия на морската повърхност е регистрирана в Северния Атлантик, като тазгодишната аномалия превъзхожда с много предишните най-високи измерени през 2005 и 2010 г.

В Европа това е осмият най-топъл юли

В Европа юли 2023 г. е бил по-топъл от средното, като отклонението от нормата за периода 1991 – 2020 г е била 0,38 °C. На фона на горещата вълна, обхванала южната част от континента, тази аномалия е със сравнителна ниска стойност. Тя е била с 1,34 °C по-ниска от аномалията, отбелязана през най-топлия юли в Европа до момента – регистриран през 2010 г. За последните 10 години средните юлски температури на Стария континент са се повишили с 0,40 °C. 

В регионален план поднормени месечни температури са регистрирани в северните и североизточни райони, вкл. и Исландия (Фиг. 11). Над Централна и най-вече Южна Европа месецът е бил наднормен, като най-големи положителни аномалии са отчетени в Южна Италия и югозападната част на Балканите. Продължителната и интензивна гореща вълна, обхванала Средиземноморския регион след 10 юли, стана причина за отбелязването на екстремно високи температури, които са рекордни на местно ниво. Температурата достигна 48 °C на остров Сардиния, Италия, а на остров Сицилия, в град Палермо – 47 °C. На 23 юли в Пелопонес, Гърция са регистрирани 46,4 °C. 

В България средните юлски температури са се повишили с около 1,35 °C за последните 30 години

В България средните юлски температури са били по-високи от нормата, спрямо средните за периода 1991 – 2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, най-голяма положителна аномалия, която доближава и надхвърля 3 °C, има в централните части на страната, както и по високите ни планини. По-малки са отклоненията от нормата по Черноморието, както и в крайните северозападни райони.

През този юли беше регистрирано третото най-голямо месечно отклонение от нормата за последните 44 години, след 2012 и 2007 г. (Фиг. 12). След справка в архива на НИМХ през ХХ в., с по-висока аномалия от тазгодишната се отличават още 1928 и 1950 г., а с малко под нея е 1946 г. През новия век прави впечатление поредица от 4 последователни години между 2003 и 2006 г. с по-ниски отклонения от нормата. Средните юлски температури в България са се повишили с около 0,5 °C за последните 10 години, а за последните 30 г. или спрямо периода 1961 – 1990 г. – разликата вече е с около 1,35 °C. 

В началото на месеца имаше сравнително голяма динамика – с чести превалявания и прегърмявания в различните региони, с температури, близки до обичайните за това време на годината, без екстремни стойности. Впоследствие настъпи стабилизиране на атмосферата и пренос на топъл въздух от югозапад, който повиши температурите до екстремно високи стойности. Най-високата измерена температура в станциите на НИМХ беше 43 °C в Русе. Освен това максималните температури на много места в централните части на Дунавската равнина и в Тракийската низина достигнаха 41, 42 °C. В гр. Сандански само веднъж температурата прехвърли 40 °C, като най-високата измерена стойност беше 40,8 °C. 

Тази гореща вълна, освен с екстремно високите си стойности, се отличи и със своята голяма продължителност. 

В 11 поредни дни средната температура беше с дневна аномалия над 3 °C, като по-този показател няма друга подобна през този век. Дори при по-горещите 2007 и 2012 г., продължителността на дните с такава аномалия е по-малка. Горещият период приключи с преминаването на добре изразен студен атмосферен фронт на 27 юли, който понижи температурите с повече от 10 °C, като ги вкара под норма. 

Интересно е, че на вр. Мусала беше отчетен дори снеговалеж. 

Застудяването по нашето Черноморско крайбрежие ще бъде запомнено със силното понижение на температурата на морската вода в някои места, като Ахтопол, Шкорпиловци, Шабла и др. (Фиг. 13). Това понижение на температурата на морската вода е известно като ъпуелинг и най-общо казано представлява издухване на топлата вода навътре в морето, при подходящ за целта вятър и изплуването на нейно място на по-студена дълбоководна вода. Това явление се наблюдава нерядко по нашето крайбрежие през юли и обикновено е придружено от сравнително високи температури на въздуха. Често в съседните заливи, където ориентацията на брега е неподходяща за ъпуелинг, водата остава с висока температура, както в случая около Каварна, където температурата на водата беше около 28 °C, а около Шабла температурата на морската вода се понижи до под 10 °C. Обикновено при това явление след ден – два настъпва нормализиране на температурата на водата по цялото крайбрежие, но тази година тези процеси продължиха необичайно дълго, почти до началото на август. 

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед е била 8,9 млн. км2, което е с 3% по-малко от средното за периода 1991 – 2020 г. Тази аномалия затвърждава тенденцията, започнала през 2022 г., за поредни месеци, през които отклонението от нормите е с малка стойност. 

В тази връзка, концентрации над средното са наблюдавани в широка ивица, която започва от Шпицберген и преминава през Карско море и море Лаптеви, като достига до Новосибирските острови. Повече лед от средното е имало и в района на Чукотско море. В останалата част от Арктика са преобладавали концентрации под средното.

В Антарктика продължава периодът с рекордно малко лед. За юли площта на леда е била с 15% по-ниска от средното за 1991 – 2020 г. Тази аномалия е значително по-голяма от аномалията на досегашния рекордьор по най-малко лед – юни 2022 г., със 7%. Това е петият месец за годината с рекордно малко лед след януари, февруари, май и юни. 

Юли 2023 г. показа нагледно, какво могат да причинят горещите вълни в съвремието ни. Многобройни подобрени „топли“ рекорди от всякакъв калибър – глобален, континентален, регионален на страни и градове, дълги продължителни серии от дни с екстремно високи стойности на всички континенти, висок брой на хора, изпитващи затруднения в горещите дни, голям брой жертви, чиято смърт е провокирана от топлинен дискомфорт, енергийни и продоволствени кризи, свързани с горещината и още, и още. 

Според научна публикация в мрежата World Weather Attribution, горещите вълни са пряко свързани с изменението на климата. В нея се казва, че „без предизвиканото от човека изменение на климата, тези горещи вълни биха били изключително редки. В Китай това би било събитие веднъж на около 250 години, а максималните температури, измерени през юли 2023 г., биха били практически невъзможно да се случат в региона на САЩ/Мексико и Южна Европа, ако човечеството не бе оказало влияние върху климата”.