Топенето на леда около Антарктика ще доведе до бързо забавяне на основно глобално дълбоководно течение до 2050 г., което може да промени климата на света за векове и да ускори покачването на морското равнище, според ново изследване.

Изследването предполага, че ако емисиите на парникови газове продължат на днешните нива, течението в най-дълбоките части на океана може да се забави с 40% само за три десетилетия.

Това, казаха учените, може да генерира каскада от въздействия, които могат да повишат морското равнище, да променят метеорологичните модели и да лишат морския живот от жизненоважен източник на хранителни вещества.

Екип от австралийски учени разгледа дълбокото океанско течение под 4000 метра, което произлиза от студените, пресни и плътни води, които се спускат от континенталния шелф на Антарктика и се разпространяват в океанските басейни по целия свят.

Проф. Мат Ингланд от Изследователския център за изменението на климата към Университета на Нов Южен Уелс и съавтор на изследването, публикувано в Nature, каза, че цялото дълбоководно океанско течение върви към колапс при сегашната си траектория.

„В миналото промяната на тези циркулации е отнемала повече от 1000 години, но сега това се случва само за няколко десетилетия. Циркулациите се забавят много по-бързо, отколкото смятахме."

„Говорим за възможно дългосрочно изчезване на емблематична водна маса", каза Ингланд, цитиран от британския вестник Guardian.

Изследването разглежда какво би се случило в дълбокия океан около Антарктида, ако по-прясната вода, която идва от топящите се ледени покривки, бъде добавена към моделирането на климата.

Моделирането за проучването предполага, че глобалните емисии на парникови газове остават в сегашната си посока, но Ингланд каза, че по-ниските емисии могат да намалят количеството на топенето на леда, което от своя страна може да забави спада.

Забавянето на дълбокото океанско течение е свързано с количеството вода, което потъва на дъното и след това тече на север.

Проучването не се опитва да обясни или да определи количествено страничните ефекти, но авторите пишат, че забавянето ще „промени изцяло трансфера в океана на топлина, прясна вода, кислород, въглерод и хранителни вещества, с въздействия, усещани в целия глобален океан за следващите векове".

В брифинг авторите казаха, че дълбокото океанско течение е повлияло на климата по света и има потенциала радикално да промени валежите.

Ингланд каза, че забавянето на дълбокото океанско течение е причинило нагряването на тези дълбоки води.

Но тъй като тази дълбока вода се изолира, това може да доведе до по-горещ океан край континента, започвайки обратна връзка, при която по-голямото топене причинява ускорено забавяне на течението, което след това причинява повече нагряване и повече топене на ледената покривка.

Дълбоката вода, която се затопля най-бързо в проучването, каза Ингланд, е в същите райони - особено в западна Антарктика - където ледените покривки вече са уязвими и се топят.

„Не искаме да задействаме самоподсилващ се механизъм на тези места“, каза той, добавяйки, че забавянето на практика стагнира дълбокия океан, лишавайки го от кислород.

Когато океанските организми умират, те добавят хранителни вещества към океанската вода, която потъва на дъното и циркулира около световния океан. Тези хранителни вещества се връщат във възходящи ями, които хранят фитопланктона – основа за морската хранителна верига.

Д-р Стив Ринтул, океанограф и експерт по Южния океан в Организацията за научни и промишлени изследвания на Британската общност на австралийското правителство, каза, че тъй като циркулацията в дълбокия океан се забавя, по-малко хранителни вещества ще се връщат в горните слоеве на океана – което засяга производството на фитопланктон. Този процес ще продължи в продължение на векове.

„След като тази преобръщаща циркулация се забави, можем да я възстановим отново само като вече не изпускаме стопена вода около Антарктика, което означава, че се нуждаем от по-хладен климат и след това трябва да изчакаме да започне отново."

„Колкото по-дълго продължаваме с по-високи нива на емисии на парникови газове, с толкова повече промени се ангажираме.“

На брифинг учените казаха, че моделирането е в съответствие с последните наблюдения на промени в дълбоководната океанска циркулация, което предполага, че забавянето може вече да се случва.

Ринтул добави: „Връщайки се 20 години назад, смятахме, че дълбокият океан не се променя толкова много. Че е твърде изолиран, за да реагира. Но наблюденията и моделите показаха, че това не е така."

Учените също смятат, че друга голяма океанска циркулация в по-плитки води, която обхваща целия Атлантически океан – известна като Атлантическата меридионална циркулация – също се забавя.

Професор Стефан Рахмсторф, океанограф и ръководител на отдела за анализ на земната система в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, каза, че новото проучване – в което той не е участвал – показва, че „е вероятно по-нататъшно драматично отслабване на системите около Антарктика през следващите десетилетия“.

Той каза, че моделите, представени в основнитете доклади на ООН за климата, имат „отдавнашен и основен недостатък“, тъй като не улавят как стопената вода влияе върху дълбокия океан.

Океанските дълбини са освежени в нови количества вода само на няколко места на планетата близо до големите ледени покривки в Гренландия и Антарктика.

„За съжаление всички тези места са близо до ледените покривки на Гренландия и Антарктика, които се топят в резултат на глобалното затопляне, причинено от изкопаеми горива."

„Стопената вода разрежда съдържанието на сол в тези океански региони, като по този начин прави океанските води по-малко плътни и следователно не достатъчно тежки, за да потънат надолу и да изтласкат водите, които вече са там.“

Забавянето на дълбокото океанско течение може също да повлияе на количеството CO2, което дълбоките океани могат да блокират, каза Рамсторф.