Какво представлява дистимията (хроничната тъга) и какво я отличава от лошото настроение – отговорите дава пред БНР полк. доц. Данчо Дилков, началник на Клиника по психиатрия и военна психология на Военномедицинска академия (ВМА).

Когато се касае за дистимия, хората обръщат ли внимание, че се намират в такова състояние? По-често сами си поставят диагнози като „В депресия съм“ или „Нищо ми няма“…

Да, част от отговора се съдържа във въпроса. Дистимията е състояние, при което има трайно потиснато настроение, но не достига до степента на тежест – лека, умерена или тежка, която е характерна за трите степени на засягане при депресия. Обикновено е краткотрайно и при първия епизод дори остава незабелязано, защото обикновено има една предшестваща загуба или психотравма. След това има един светъл период, като едва няколко седмици или месеци се появява това трайно потиснато настроение, което е съпроводено и с трудности в ежедневието. Все пак те се справят с ежедневните си задачи, но с повече усилие.

Обикновено се съпровожда и с някои други симптоми като нарушен сън, повишена уморяемост. Но за да се усети този, който страда от дистимия обикновено трябва да се изрази в нещо по-сериозно като симптом и тогава сякаш забелязват. Обикновено хората не могат сами да диагностицират дистимия – едни преувеличават и смятат, че имат депресия, а други смятат, че са напълно здрави и това е нормално състояние на духа.

Да разбираме ли, че дистимията се бърка често с характера на човека – има много хора, за които се казва, че винаги са в лошо настроение и колко дълго като време трябва да продължи едно такова лошо настроение, за да се касае за това състояние?

Може да се каже, че е разстройство, не точно болест, защото в психиатрията има такива състояния, които са продължителни, но все пак не водят до извеждане на индивида от обществото и затова ги наричаме разстройства. Но те все пак пречат на функционирането. И дистимията е едно от тях. Колкото до продължителността – може да бъде различна – от две седмици до месеци, а понякога и години. А че има хора, които са предразположени към дистимия – това е абсолютно вярно, това са съчетания на някои личностови черти, които създават благоприятна почва да се развие дистимия. Най-често това са хора, които трудно се адаптират към нови или променящи се условия на средата или такива, които имат зависими черти, т.е. те са зависими от други хора и самостоятелно трудно се справят.

Възможно ли е тогава дистимията да се появява и по наследство?

Напълно възможно е. Както казахме вече, когато характерът е подходящ, дистимията много лесно може да се появи. Пак подчертавам, тя възниква там, където има добра почва за нейното развитие.

Споменахте за признаците на това разстройство, а ние много често ги бъркаме със стреса…

Много лесно може дистимията да бъде сбъркана с бърнаут, който е характерен за нашето общество през последните десетилетия, тъй като има хронично претоварване с работа на много от нас и недостатъчна по време или качество почивка. Някои от симптомите при бърнаут са досущ като при дистимията, но това може да се установи много точно с един обстоен преглед от специалист.

Кога се усложнява дистимията?

Всички подобни афективни разстройства, каквото е и дистимията, имат отношение към слънчевото греене, температурата на околната среда и към изгледа на природата, дори. Всичко това може да окаже влияние върху нашето настроение. Така, че мрачното време през зимата се отразява върху хората, боледуващи от дистимия. Затова бих казал, че има отношение, но ако се развие нещо като вече изразена депресия, тогава говорим или за повтаряща се периодично депресия или за сезонно афективно разстройство, което също се уточнява от специалист.

Кога трябва да бъде потърсена професионална помощ и може ли човек, който разпознава признаците, да направи нещо сам за себе си?

Когато човек установи, че не може да се справя сам с ежедневието си поради наличие на потиснато настроение, понижена активност, нарушение в съня, потиснат или увеличен апетит, това е сигурен признак, че той трябва да потърси специализирана помощ. Не бива да забравяме, че на фона на дистимия може да се насложи и истинска депресия, тежка депресия, което прави лечението много по-сложно и много по-продължително. Затова не бива да се страхуваме да заявим, че не можем да се справим сами, че имаме нужда от почивка или да не се страхуваме да отидем и да попитаме специалист.