Голямо генетично проучване в Nature: пет фактора обясняват общия риск при 14 психиатрични разстройства

Нов мащабен анализ, публикуван в Nature от Работната група за кръстосани разстройства (CDG3) към Консорциума по психиатрична геномика, показва, че психиатричните разстройства споделят значителна част от своя генетичен риск. Изследването обхваща данни от 14 разстройства и сравнява до каква степен техният генетичен произход е общ или специфичен за конкретното състояние.

Учените идентифицират пет основни генетични фактора, които обясняват средно около две трети от генетичната вариация на всяко разстройство. Въпреки това някои състояния – като синдрома на Турет – запазват значителна специфична генетична архитектура. Анализът открива 238 локуса, свързани с поне един от кръстосаните фактори, включително 27 локуса, общи за два или повече фактора. Открити са и стотици локуси, които разграничават отделни разстройства.

Висока коморбидност и споделени механизми

Психиатричните разстройства са често срещани, а мнозина развиват повече от едно състояние през живота си. Диагностичните категории често се припокриват, тъй като се основават на симптоми, а не на биологични механизми. Новите геномни данни потвърждават силните генетични връзки между много разстройства – например голяма депресия, тревожност и ПТСР, както и шизофрения и биполярно разстройство.

Екипът използва обобщени данни от GWAS за 14 разстройства – от анорексия, аутизъм и ADHD до зависимост от алкохол, канабис, опиоиди и никотин.

Моделирането разкрива пет групи разстройства, които споделят общи генетични основи:

Компулсивни разстройства – анорексия, ОКР, синдром на Турет

Психотични разстройства – шизофрения

Биполярен спектър

Невроразвитийни разстройства – аутизъм, ADHD, Турет

Интернализиращи разстройства – голяма депресия, тревожност, ПТСР

Разстройства, свързани с употреба на вещества (SUD) – алкохол, канабис, опиоиди, никотин

Тези фактори обясняват по-голямата част от наследствения риск, свързан със SNP варианти. Въпреки това Турет изпъква с по-голям специфичен компонент.

Резултатите сочат различни клетъчни пътища за отделните фактори – например участие на възбуждащи неврони при шизофрения и биполярно разстройство и процеси, свързани с олигодендроцитите, при интернализиращи разстройства. Много от плейотропните гени показват повишена експресия в мозъчната тъкан на плода, подсказвайки ранни механизми на развитие.

Изследването е най-мащабното до момента, но е ограничено от различния етнически състав на наборите от данни, вариациите в размера на извадките и различната диагностична точност в отделните проучвания. Въпреки това авторите подчертават, че работата представлява най-подробната карта до момента на споделената генетична архитектура на психиатричните разстройства.

Откритията насърчават преминаването към по-биологично информирана психиатрична класификация, която допълва настоящите симптомно-базирани диагнози и открива нови пътища за терапевтично развитие.