Заключението им е, че намалението на цените на хляба е много далеч от обещаното и очакваното от потребителите, научи Moreto.net
Проучването обхвана 22 областни града. Регистрирани са цените на дребно в малки и големи търговски обекти. За целите на изследването и съпоставимостта на данните, подадените от анкетната мрежа цени на хляба са подложени на допълнителна обработка с цел достигане на стойността на продукта за „килограм“. По отношение на цените на брашното не са направени допълнителни калкулации, тъй като са отчитани стандартни разфасовки – пакети по килограм.
Второто поред изследване показва намаляване на цените на хляба, като отчетеният спад спрямо края на юни варира между 1% и 11%. Запазва се наблюдаваната и по-рано тенденция на по-слаб спад в цената на един от масово потребяваните видове хляб, а именно при типовия. При брашното също е регистриран спад в продажната цена, като тя е в рамките на 8% – 11% спрямо края на юни.
Изследването отново потвърждава наличието на неравномерно намаляване на цените в страната. По-конкретно, различията в темпа на понижение на потребителските цени са продиктувани от вида на търговския обект, вида на предлагания тип хляб и населеното място.
По-силно изразено намаление се наблюдава при масовите потребявани разновидности на хляб тип „Бял“ и „Добруджа“ с около 10.6 -10.9%. При останалите разновидности на хляб намалението все още е пренебрежително ниско, въпреки намалената данъчна ставка, както на брашното, така и на хляба.
Запазва се тенденцията в големите търговски вериги да се отчита по- силно намаление в цените на различните видове хляб (особено на тези, изискващи допълнителни суровини за производството си, вкл. микс от семена). Същевременно в малките търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на печалба предопределят по-слабия спад и то конкретно при най-консумираните видове хляб.
Разликите в спада на продажните цени се запазват и по населени места, като в определени градове (Ямбол, Добрич, Хасково, Русе, Бургас) се отчита по-сериозен темп на намаление (вкл. и в малките магазини). Това отново може да бъде оправдано с изоставането на тези места в началото на въвеждане на мярката поради изчакването на търговците тя да бъде публикувана в „Държавен вестник“ и реално въведена в счетоводните практики.
НСБ беше против въвеждането на диференцирани ставки на ДДС, защото ДДС е косвен данък и подлежи на плащане в крайната фаза на всеки продукт, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Следователно ДДС е данък върху потреблението и неговото намаление трябва цели ефект върху това потребление. Дори да е премахнат (нулева ставка) за отделни стоки и услуги, като хляба и брашното например, то цената на крайния продукт няма да се намали, защото това не може да бъде контролирано от пазарната среда дотолкова, доколкото тя отдавна не е в абсолютно съвършени условия. В България няма ясно изградена методология, която да се използва при изчисляването на крайната стойност на един продукт.
Върху цените на крайните продукти може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди (например, намаление на общата ставка от 20% на 15%). За това КНСБ настоява от години. Тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС. Икономическата практика е доказала многократно, че намаляването на ДДС на определени стоки и услуги не води задължително до намаляването на тяхната цена. С тази мярка реално се подпомогна бизнесът, а не потребителите. Според КНСБ бизнесът трябва да бъде подкрепян през разходите, а не чрез приходни мерки. Всъщност, настоящото изследване потвърждава точно тези наши изводи, тъй като в момента отчетените спадове са на половината от това, което се очакваше при условията на нулеви ставки, както на хляба, така и на брашното.
Тази антикризисна мярка струва на бюджета около 100 млн. лв., при това тя се оказа не достатъчно ефективна. Под въпрос остава и задържането на цените на хляба и брашното на тези нива, като се вземат впредвид опасенията на производителите за задаващия се есенно-зимен период. Доколкото цените на горивата могат да се окажат нов стимул за ръст в цената на хляба и брашното, то притеснителен остава и фактът, че продукцията от пшеница намалява с 11.4% през септември, а средните изкупни цени на хлебната пшеница отбелязват ръст с близо 52% за едногодишен период.
В заключение – намалението на цените на хляба е много далеч от обещаното и очакваното от потребителите. Нещо повече, несигурността на икономическата обстановка през зимата би способствала за нов ръст в цените на хляба и брашното и връщане на потребителите в изходна позиция спрямо началото на лятото.




Новини - теми












Първи работен ден за големите търговски вериги след въвеждането на еврото
Публична поява на дъщерята на Ким Чен Ун подхранва спекулациите за негов наследник
Увеличава се броят на загиналите при пожара в швейцарски ски курорт
Момченце е първото бебе за 2026 г. в МБАЛ "Света Анна - Варна"
Младеж пострада на ски писта в Банско
Защо не трябва да разсейваме шофьора с разговори
Норвегия се приближава към целта си за 100% продажби на електрически автомобили
14-годишно момче пострада тежко от пиратка в Равда
Какво ще бъде времето в събота
Прогноза за времето - 2 януари
Зеленски назначи Кирило Буданов за нов началник на кабинета си
Изтребители F-16 бяха вдигнати в Румъния заради дронове край границата с Украйна
Венецуела задържа няколко американци заради нарастващото напрежение със САЩ
Изписаха Антъни Джошуа от болницата
Най-важното от Варна във вчерашния 1 януари
Православната църква чества деня на свети Силвестър
Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани обеща да управлява смело
2 януари в историята
Замърсеният въздух увеличава риска от депресия при възрастните хора
Вучич: Очаквам рафинерията на НИС в да заработи пълноценно до 19 януари
Поради стачни дейности - затруднения при преминаването на границата с Гърция



RSS Новини