Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България изпратиха писмо до отговорните институции във връзка с планираното в Закона за държавния бюджет увеличение на ДДС за нискоалкохолните напитки.

„Очакваше се така предложеният Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., да бъде насочен и ориентиран в помощ и подкрепа на бизнеса. По своето естество и законова рамка, такъв се приема като инцидентно събитие и по характер би следвало да е държавен механизъм, който да се използва единствено и само при извънредни ситуации, а не за прилагане на политически амбиции или противопоставяне на различни сектори в бизнес средата“, пишат двете организации.

Намаляването на ДДС като антикризисно мярка беше обвързано с увеличение на минималния осигурителен праг за бранша, който в момента е 800 лв., което е над сегашната минимална заплата и дори тази, която искат синдикатите като бъдещо увеличение. По неофициални сметки това е довело до поне 72 млн. лв. повече в държавния бюджет.

Недоумяваме защо например колегите ни от нощните клубове, трябва да работят при ставка на осигурителния доход над минималната работна заплата без да получават никаква държавна подкрепа.

„Напомняме ви, че шест месеца по-рано от гласувания и разписан срок от парламента в края на 2021 г., тази антикризисна мярка беше гласувана и подкрепена от същото това правителство. Поради тази причина предизвиква недоумение, защо сега в предложената актуализация, без ясни и категорични мотиви, без никаква приложена законова калкулация, именно същото правителство предлага приетата от тях мярка за подпомагане на бизнеса във връзка с преодоляване на кризата и нанесените щети върху бранша, да бъде прекратена преждевременно, без никакви мотивирани съображения“, се казва още в писмото.

„В приложените мотиви се приема от страна на правителството, че се налага спешна актуализация, с която се предвижда “спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия … върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса”, а по-надолу в разписаното предложение за актуализация на бюджета виждаме, че така заложените “спешни мерки” се трансформират в законова промяна, която цели ”Премахване прилагането на намалена ставка на ДДС за бира и вино, като част от ресторантьорска и кетъринг услуга от 01.07.2022 г.”. Как законопроектът за държавния бюджет, който би следвало да е кризисен, в подкрепа на бизнес и граждани, засегнати групи от задълбочаващата се криза в световен мащаб, приема за помощ към бизнеса, преждевременното прекратяване на приложената мярка за подпомагането му, с прилагане на намалена данъчна ставка в размер на 9 на сто за бира и вино?!?!“, питат БАЗ и СЗБ.

„Прилагането на тази мярка от страна на правителството през 2021 г. е показана от страна на министерство на финансите, като ефективна в подкрепа на бизнеса за преодоляване на кризата в сектор хотелиерство и ресторантьорство, което е видно и от публикуваната информация на сайта на МФ в раздел Бюджет 2022 г. Очакванията на бизнеса от актуализацията на бюджета, както и заложените амбиции в същия са “мерките да подкрепят икономиката при настоящата неприятна конюнктура … чрез запазване на конкурентна позиция, подобряване на предвидимостта и намаляване на шоковете”. Как непредвидено от страна на бранша преждевременно прекратяване на разписана в закон мярка, ще подобри предвидимостта на пазара в сектора, как тази мярка в “подкрепа на бизнеса и гражданите”, ще намали цената на предлаганата услуга?!?!“, недоумяват от бранша.

След като от страна на правителството тази мярка е неефективна и същата има предложение да бъде частично прекратена, би следвало в калкулациите на предложения нов бюджет да бъдат заложени и намаляване на минималния осигурителен праг до общия за сраната!

Водени от горното се обръщаме към управляващата коалиция с настоятелна молба, да преосмислят увеличената ставка на ДДС за слабоалкохолните напитки, което ще затрудни допълнително работата на един от най-засегнатите от кризите сектори и ще застраши стотици хиляди работни места.

Писмото е адресирано до премиера, министъра на финансите, министъра на туризма, председателя на Парламента, председателя на Парламентарната комисия по бюджет и финанси и всички парламентарно представени партии.