Германската годишна инфлация се ускори през май до нов близо 50-годишен връх от 7,9% с оглед на продължаващото поскъпване на енергийните цени след началото на руската инвазия в Украйна, показват предварителни данни на немската официална статистика Destatis.

Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши през май с 0,9% спрямо предходния месец, когато нарасна с 0,8 на сто.

Инфлацията на годишна база се ускори през май до 7,9% от 7,4% през април, достигайки най-високо ниво от зимата на 1973/1974 година, когато цените на петролните суровини поскъпнаха рязко в резултат на първата петролна криза.

Основният възходящ натиск върху инфлацията през май дойде от цените на енергийните продукти, които нараснаха с 38,3% спрямо година по-рано след повишение с 35,3% през април. Освен това инфлацията в храните се повиши с 11,1% след растеж с 8,6% през април, докато услугите поскъпнаха с 2,9% годишно след повишение с 3,2% месец по-рано.

След началото на руската инвазия в Украйна на 24-и февруари, цените на природния газ и минералните петролни продукти се увеличиха значително и продължават да оказват значително влияние върху все по-високия темп на инфлация в Германия. Допълнителни фактори за растящата инфлация през текущия месец бяха и оставащите проблеми с веригите на доставки, причинени от коронавирусната пандемия, както и значителното увеличение на цените на енергийните продукти нагоре по веригата на икономическия процес, посочва Destatis.

В същото време хармонизираната потребителска инфлация (индекс HICP според общите европейски стандарти) нарасна през май с 1,1% спрямо април, като растежът ѝ на годишна база се ускори до 8,7% от 7,8%.

Германският финансов министър Кристиан Линднер заяви по време на пресконференция, че ограничаването на инфлацията остава основен приоритет на страната.

"Инфлацията е огромен икономически риск и ние трябва да се борим с нея, за да не се развие икономическа криза от нея", обясни Линднер и добави, че Германия трябва "да намали натиска върху цените".

Той също така посочи, че федералното правителство е взело решение за специален фонд за отбрана от 100 милиарда евро без увеличение на данъците. Освен това т.нар. "дългова спирачка" (нулево натрупване на държавен дълг) ще започне отново да се прилага от 2023 г., каза финансовият министър.