Въпреки че Скопие назначи бившия премиер Владо Бучковски за специален представител в София, самите македонски политици му нямат доверие и това си личи от факта, че му е закачен държавният секретар на министерството на външните работи. Остава все още празна една дупка в отношенията - Скопие продължава да няма посланик у нас, а това не е добър знак в настоящата ситуация.

Изводът е на журналиста Коста Филипов, който анализира последния развой на отношенията по оста София - Скопие в студиото на БиТиВи. Припомняме, вчера Бучковски беше на посещение у нас, в рамките на което се срещна с вицепремиера и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов и външния министър Екатерина Захариева, които потвърдиха позицията на България за продължаване на диалога, но и за неподкрепа на този етап за започване на преговорите на РСМ с Брюкел.

"Владо Бучковски е мой личен приятел и се познаваме много добре. Той наистина е добронамерен към отношенията с България. Човекът прави всичко по формален и неформален начин да се постигне някаква форма на сближение между двете страни. Мисля, че не трябва да има съмнение в него", заяви Филипов.

Дори и Зоран Заев е обърнал плочата, както се изрази Коста Филипов, който в изказванията му вижда две линии - едната за вътрешнополитическа употреба и друга за четене и слушане от страна на българите. Най-вероятно има и трета - предназначена за международните партньори на РСМ. Според Коста Филипов поведението на премиера на Северна Македония е показателно за отношенията между двете страни, а и в момента антибългарската кампания край Вардара не само продължава, а и се засилва.

Северна Македония се надява на промяна след изборите у нас, разчитайки на нова коалиция, която ще даде възможност на Борисов да постигне споразумение със Заев.

Скопие се представя по-добре на международната сцена, като интернационализира проблемите си и печели симпатии, акцентирайки върху геостратегическото си положение на Балканите, каза Филипов, който отбеляза, че действията на Северна Македония са белязани от опита на югославската дипломатическа школа. За съжаление Филипов отчита и в момента продължаващи сериозни недостатъци и дипломатически празнини в българската международна политика.

Припомняме, на 17 ноември 202 г. България представи своята позиция за започване на преговори с Р С. Македония - подкрепяме Албания за ЕС, но не и Македония. Основните аргументи на България се опират на блокирането на работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Северна Македония, която бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.

Още в началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС. Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни събития и исторически личности в общата ни история - Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.

След срещата на 13 септември 2019 г., която беше определена като "най-безплодната" до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония. През 2020 година Македония едностранно прекрати разговорите за общата ни история, с аргумент вътрешнополитическата обстановка в страната. Работата на комисията беше възобновена преди по-малко от месец, но отново без особен успех и направени крачки напред, за да се появи следващата теза - че сега ще се чакат резултатите от парламентарните избори у нас, които трябва да се проведат през пролетта на следващата година.