„В Скопие виждаме нещо като Янусова политика – от една страна виждаме жестове към България, към ЕС – за назначаване на прогресивни хора като проф. Владо Бучковски, с което ясно се дава знак за отваряне, но от друга страна реалността е съвсем различна. „Дълбоката държава“, свързана не само с ВМРО-ДПМНЕ, но и с много по-широки структури в обществото, виждаме, че е много по-силна.“ Това каза в интервю за БНР доц. Наум Кайчев, член на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси на България и Република Северна Македония.

В Скопие се наблюдава поредна кампания, може би свързана с „дълбоката държава“, която има проявления и в медиите, посочи Наум Кайчев в предаването „Събота 150".

„Там се лансира версията, че, видите ли, основният проблем бил прилагателното „македонско“ и дори уважавани, достоверни медии като „Дойче веле“ за Република Северна Македония си позволяват заглавия като „Българските историци в комисията настояват да не се споменава нищо „македонско“. Това съвсем не е вярно.“

В европейски документи също се употребява формулировката „на Република Северна Македония“, но в Скопие няма протести срещу Европейската комисия, а срещу българските историци, коментира доц. Кайчев.

„И това се прави с ясна пропагандна цел – да се създава един образ на България, че се отрича някаква македонска идентичност на съвременния народ.“

Историците в комисията от българска страна отчитат крачка назад в позиции, които са били вече договорени – например за цар Самуил, поясни още Наум Кайчев.

„Видяхме едно отстъпление, да не кажа отказ на колегите от Скопие от вече договореното, вече постигнатото. Те не искат да се съобразят със световната историография, която счита безапелационно, дори сръбските учебници, че става въпрос за българска държава. /…/ Три пъти ги питах по време на заседанието – покажете един извор, който да свидетелства, че цар Самуил е бил цар на някакви славяни или на македонците. Естествено, имаше мълчание от отсрещната страна.“