Може ли да се говори за справедливо законодателство, уреждащо института на реституцията като голяма придобивка на демократичното общество, когато с тази пъстра мозайка и конгломерат от цялата законотворческа нормативна уредба допусна гениалния абсурд след 20 години в съдебните зали да спорят два правни субекта с притежавани от тях актове за собственост едновременно върху един и същ имот?

Искам да насоча вниманието на всички ползватели и участници в съдебните спорове върху един фундаментален момент относно правната база и нейната характеристика на понятието земеделска земя, която е в основата на същността на съдебната сага ползвател - реститут. В параграф 63 на ЗСПЗЗ са изброени актовете на държавните органи – президиум на НС, укази на ДС и ПМС, въз основа на които е предоставено право на ползване: ПМС 21/1963 г., ПМС 76/05.12.1977 г., ПМС 11/1982 г., ПМС 30/1985 г.,ПМС 26/1987 г. и останалите. Ето какво се е имало предвид в тях, когато се е развивала политиката на държавата относно самозадоволяването на гражданите в България.

Например

- т. 9 от 21 ПМС /31.01.1963 г. казва: ОНС и управление на горите да установят в срок от 6 месеца пустеещите и изоставени земи в ДПФ и ДГФ край градовете и селата и да разработят мероприятия за най-целесъобразното им използване.

- Чл.11, ал.1 от ПМС 26/1987 г. - Предоставят се изоставени, непродуктивни, маломерни, наклонени и др. непълноценни използувани земи от поземления фонд.

- Наредба №6/април 1978 г. съгласно раздел II от 76 ПМС от 5.12.1977 г. за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни и непълноценно използувани земи.

В тези нормативи към него момент, когато са се раздавали земи за самозадоволяване на граждани, ясно и категорично законодателят говори за земи пустеещи, нископродуктивни, труднообработваеми, маломерни и т.н. Става въпрос за раздаване на земи на ползватели, а не на земеделски земи, така както днес се трактува тази правна постановка. Става въпрос за храсти, оврази, каменисти местности, хаври, келемета, кайряци и други земи. Известен е фактът, че тези земи, които са раздавани за самозадоволяване, за да придобият днешния вид на земи с голяма пазарна стойност, са коствали на ползвателите 30 - 40-годишен кървав труд на вадене на камъни, дори скали, разчистване с фадроми и багери, изграждане на подпорни стени, където е имало мочурища и оврази, и т.н. Може ли да се говори, че тогава тези земи са били земеделски. Земеделски земи са раздавани от ТКЗС–та на своите служители и кооператори и те са били много ограничени. Останалите земи, които са раздавани и впоследствие учредяване за вечно право на ползване по силата на горецитираните държавни актове от ИК на ОНС на граждани, не са земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Тези земи са били отделяни от земеделския фонд на ТКЗС, от нарочни комисии към ГОНС точно поради тяхната непригодност да бъдат продуктивни земеделски земи и стопанствата са били освобождавани от т.нар. наряд, който са дължали на държавата. Може ли тези земи да са считат за земеделски относно функционалността на земеделската земя, чието основно предназначение е да служи за производство на земеделска продукция. В същото време да позволява машинното й обработване, осъществяване на мелиоративни мероприятия и др.

Що е то земеделска земя

Законът за опазване на земеделските земи ясно дефинира характеристиката на земеделската земя. В чл. 2, ал. 1 е записано: земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели, ал. 2 казва: предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Напротив, в земите, раздавани на граждани за самозадоволяване, единствената възможност която е имал ползвателят, е да отгледа няколко колчета с домати и да засее някое овощно дръвче.

Затова считам, че при така изложената правна парадигма на понятието земеделски земи към днешна дата същите не могат да се отъждествяват със земите, раздавани на граждани за самозадоволяване с актовете на държавните органи, както и абсолютното противоречие относно най-съществената функция на земеделската земя – нейната производствена и продуктивна същност, регламентирана в правната рамка на ЗОЗЗ. Земите, раздавани на ползватели, не са земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Именно за това и наредбите, регламентиращи статута на сградите (постройките) в тях, не би следвало да бъдат прилагани. Считам, че исковете, с които бившите собственици претендират собствеността на земите си, обобществени в ТКЗС срещу добросъвестните ползватели по параграф 4а от ЗСПЗЗ, са недопустими.

Дискриминацията на закона

Накрая искам да не пренебрегвам и ползвателите на земи по параграф 4б от ЗСПЗЗ. Този текст във втората му част, пришит към първата, е дискриминационен и противоконституционен. Написан по този начин, той цели да удари ползвателите на земи по параграф 4б от Варна. Няма друг град по черноморската брегова ивица, в който земите, отдадени за ползване, да отговарят на измислените ограничения, т.е. да отстоят на по-малко от 30 км от градове с над 300 000 жители и на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.

Иван Дърмонски, председател на Националното сдружение за защита правата на ползвателите на земи по § 4 от ЗСПЗЗ