Стотици ползватели на земи, раздадени за „самозадоволяване“ по параграф 4, изпълниха зала 1 на Фестивалния комплекс в събота сутринта. Лозунги и възгласи „Геноцид на пенсионерите“ се чуха на сбора, организиран от Националното сдружение за защита на ползвателите. На срещата присъстваха и представители на бившите собственици. До разпри и скандали обаче не се стигна. „Нямаме нищо лично против бившите собственици на имотите. Те също като нас са заложници на правосъдната ни система“ - заяви председателят на сдружението Иван Дърмонски. Проблемът с параграф 4 засяга над 40 хил. души по Черноморието, от които 20 – 30 хиляди във Варненско, посочи Дърмонски.

На срещата бе решено да се направи предложение за промяна на закона в духа, че ако ползвателят изпълни стриктно всички условия на закона, без условности да бъде признат за собственик на имота. Второто предложение е да се поиска мораториум върху делата до промяна на закона. Ревизия и преглед на всички актове, с които е върната земя на бившите собственици, е третото предложение. Тези предложения ще се подкрепят с протести, заяви Иван Дърмонски. Към акцията ще бъде ангажиран и националният омбудсман. Сдружението се е споразумяло за общи действия с омбудсмана на Кърджали Хакиф Емин, който е организирал около 500 ползватели от този район. Стана ясно, че някои представители на партийни организации са направили опит да ухажват членове на сдружението за бъдещи съвместни действия.

Правни пороци родиха сагата...

За да стане собственик, трябва да е изпълнил едновременно, кумулативно трите предпоставки - построена постройка до 1.03.1991 г., платена цена за земята на бившите собственици по цени, определени с наредба на МС. Днес и по трите предпоставки съдилищата се произнасят с противоречиви диспозитиви. По първия казус има решения на съда, които не признават автентичността на документа, т.е. правопораждащия акт, с който се учредява надлежно право на ползване на граждани, тъй като решението на ИК на ОНС не е подписано от председателя, а от неговия заместник. В мотивите си съдът се аргументира, че по силата на отменения ЗНС заместникът е имал тази компетенция, ако му е делегирана изрично със заповед от председателя на ОНС. Приема се, че актът в противен случай е нищожен и не поражда права за ползвателя. Само заради този нормативен порок добросъвестният ползвател, без да си е имал представа какво го очаква след 10 - 20 години, е потенциален губещ имота си. Въпросната спасителна заповед, с която ползвателят може да се защити в съда, не може да бъде открита в държавен архив, както и където и да е. Тя просто съобразително е изчезнала. Разбира се, по този казус има и произнасяне в полза на ползватели.

Противоречиво правоприлагане има и по втория казус относно статута на постройката. При мотивирането на съдебните решения съдилищата се опират на клаузите в следните актове, които характеризират същността на постройките, именно: наредбите 5/77, 5/95, 2/ 1998 г. тълкувателния пар. 1в, ал.3 от ДР на ЗСПЗЗ/ 97 г. Следствие на това има противоречиви издадени съдебни решения. С някои от тях се признава статутът на сградата, в други не. Ако само това условие от §4 не е изпълнено, ползвателят също губи правата си над имота. По този въпрос искам да насоча вниманието на ползвателите към следния съществен момент.

Като се има предвид, че към момента на възникване на юридическото събитие, т.е. строеж на сгради между 1974-1985 г. в земи, раздадени за самозадоволяване на граждани, най-адаптивно е приложението на наредба № 6/април 1978 г. съгласно раздел II от 76 ПМС от 5.12.1977 г. за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни и непълноценно използвани земи. Тя регламентира следното, че: Лицата, получили земя, имат право да изграждат върху получената земя с изключение на участъците от 100 кв.м малки постройки при условията, предвидени в чл. 108 от ППЗТСУ и чл. 26 от ЗГ. Същата препраща към чл. 108, ал.7 ППЗТСУ (1975-1985 г.) където се казва: В местата, предоставени за земеделско ползване при условията и реда на действащите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена плащ до 35 кв.м. ИК на ОНС определят зоните, в които може да се разрешава строителството на такива постройки. Строителството им се разрешава по утвърдени проекти (3 типа) с разрешение за строеж. Вместо индивидуални постройки в райони, определени с решение на ИК на ОНССНС, могат да се строят на подходящи места общи сгради (гардероби), в които да се предвиждат помещения за съхраняване на селскостопански инвентар... Голямата част от постройките тогава са построени от ползвателите по един от трите типове проекти на ОГНС, отделите за архитектура и благоустройство, като постройки за временно и сезонно ползване, с което са изпълнили условието. Те са спазили и „забележките”, нанесени върху проектите. Сега много от ползвателите губят правата си заради разминавания в тази противоречива правна регламентация за статута на сградата. Всеизвестно е, че в онези години ползвателите не са могли по обективни причини да обезпечат водоснабдяване и електрозахранване на постройките. Днес много ползватели по тази причина губят делата си. Дори и в наредба №5/77 г., на която днес се опират съдебните решения относно статута на сградата, изискването за водоснабдяване и електрозахранване на постройката е с препоръчителен режим, т.е. не е в задължителен режим. В нея се казва относно тях: „допуска се”, „разрешава се“ и т.н. Чл. 1, ал. 5 от наредба № 5/17.05. 95 г. изрично посочва, че не са обект на тази наредба устройството и застрояването на земи, които не са включени в строителните граници на населените места

Противоречиво произнасяне има и по отношение на третата предпоставка на § 4а от ЗСПЗЗ. Там най-често реститутите оспорват невалидно положения подпис на кметските наместници при издаване на удостоверенията за заплатена цена на земята, както и неспазването на тримесечните срокове за заплащане от страна на ползвателите от датата на подписване на оценъчния протокол. Противоречиво прилагане съществува и при оценката на имота за площта над 600 кв.м дали е по пазарна цена съгл. пар. 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, или нормативно определена съгл. Пар. 31, ал. 3 ПМС № 234/1999 г.

*Иван Дърмонски – председател на Националното сдружение за защита правата на ползвателите на земи по §4 от ЗСПЗЗ